Джанет Еванович: Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Луи със сърцето си ли беше погребан? — попитах.

— Да. Роналд го занесъл направо на погребалния агент, който го сложил в гърдите му и го зашил. Беше си като чисто нов. После Роналд придружил катафалката до Трентън за погребението днес.

— Без София?

— Беше оставила цветя на гроба, но не дойде на церемонията — отговори Зиги и поклати глава. — Присъстваха адски много полицаи. Нарушиха спокойствието на опечалените.

— Предполагам, че още търсиш Чучи — смени темата Бени. — Трябва да внимаваш с него. Той е малко… — Бени завъртя пръст около ухото си, за да ми покаже, че Еди е превъртял. — Е, не е като София все пак. Чучи има добро сърце.

— Всичко е заради удара му и стреса — добави Зиги. — Човек не трябва да подценява стреса. Ако имаш нужда от помощ с Чучи, обади ни се. Може пък ние да успеем да направим нещо.

Бени кимна в потвърждение.

— Косата ти изглежда чудесно — направи ми комплимент Зиги. — Накъдрила си се, нали?

Двамата старци се надигнаха и Бени ми подаде някаква кутия.

— Ето ти малко печени фъстъци. Естел ги донесе от Вирджиния.

— Тук няма такива хубави фъстъци като във Вирджиния — каза Зиги.

Благодарих им за фъстъците и затворих вратата след тях. Оставих им пет минути, за да се изнесат от сградата, после грабнах черното кожено яке и чантата си и заключих апартамента.

Майка ми погледна над рамото ми, когато ми отвори.

— Къде е Джо? Къде е колата ти?

— Размених си колата за мотор.

— Онзи мотор до бордюра?

Кимнах.

— Прилича на моторите на „Ангелите от ада“.

— Това е „Харли Дейвидсън“.

Чак тогава майка ми загря. Косата! Устата й увисна, а очите й се ококориха.

— Косата ти — прошепна тя.

— Реших да изпробвам нещо ново.

— Господи, приличаш на…

— На Мадона?

— Не. На Арт Гарфънкъл.

Оставих каската, якето и чантата си в гардероба в коридора и седнах до масата.

— Пристигна точно навреме — каза баба. — Боже Господи! Я се погледни! Приличаш на онзи певец…

— Знам — прекъснах я рязко. — Знам.

— Къде е Джозеф? — попита майка ми. — Мислех, че и той ще дойде на вечеря.

— Ами ние… ние скъсахме.

Всички спряха да ядат, с изключение на баща ми. Той използва затишието, за да си сипе още картофи.

— Това е невъзможно — възрази мама. — Имаш булчинска рокля.

— Отказах я.

— Джозеф знае ли за това?

— Да.

Опитах се да се държа небрежно, затова помолих сестра ми да ми подаде фасула. Щях да се справя. Бях блондинка. Можех да се справя с всичко.

— Заради косата е, нали? — попита мама. — Джо е отменил сватбата заради косата ти.

— Аз отмених сватбата. И не искам да говоря за това.

На вратата се звънна и Валери скочи.

— Това е за мен. Имам среща.

— Среща! — повтори майка ми. — Това е чудесно. Тук си от толкова кратко време, а вече имаш среща.

Завъртях очи. Сестра ми е луда. Така става, когато пораснеш като доброто момиченце. Никога не научаваш колко важно нещо са лъжите и измамите. Аз никога не съм водила гаджетата си у дома. Срещах се с тях навън, за да предпазя родителите си от инфаркт, когато видеха гадже с татуировки или обици. Или, както в този случай, лесбийка.

— Това е Джанин — представи ни Валери на ниска, тъмнокоса жена. — Запознахме се, когато ходих на интервю в банката. Не получих работата, но Джанин ме покани да излезем.

— Но тя е жена — ахна мама.

— Да, ние сме лесбийки — отвърна Валери.

Майка ми припадна. Бам! Опъна се като талпа на пода. Всички скочихме и се втурнахме към нея. Тя отвори очи, но не помръдна в продължение на тридесет секунди. После изкрещя:

— Лесбийка! Света Богородице! Франк, дъщеря ти е лесбийка!

Баща ми се намръщи на Валери.

— Моята вратовръзка ли си сложила?

— Ужасно си нагла — възмути се мама. — Всички онези години, когато беше нормална и имаше съпруг, живя в Калифорния. А сега се прибра тук и стана лесбийка. Не е ли достатъчно, че сестра ли стреля по хората? Какво е това семейство, за Бога?

— Вече почти не стрелям по никого — отговорих бързо.

— Обзалагам се, че в лесбийските връзки има доста предимства — намеси се баба. — Ако се ожениш за лесбийка, тя никога няма да оставя дъската на клозета вдигната.

Хванах майка ми за едната ръка, Валери я стисна за другата и я изправихме.

— Ха така — жизнерадостно каза Валери. — По-добре ли се чувстваш?

— По-добре? — изстена майка ми. — По-добре?

— Е, ние излизаме — заяви Валери и тръгна към коридора. — Не ме чакайте. Имам ключ.

Майка ми се извини, влезе в кухнята и разби чиния в стената.