Патриша Хайсмит - Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Никъде няма да ходите днес — каза доктор Нот.

На вратата се почука и докторът отиде да отвори.

— Мистър Нелсън, предполагам каза докторът.

— Нилсън — поправи го Джак. — Приятно ми е. Как е пациентът?

Робърт седеше изправен на края на канапето.

— Благодаря, много съм добре. Искаш ли кафе, Джак?

Джак огледа стаята, преди да отговори, забеляза ъгъла на писалището, отиде към него и го пипна.

— Господи!

— Да, да, пет бяха. Пет куршума — каза доктор Нот и отиде в кухнята.

Джак смръщи черните си вежди.

— Полицията предприе ли нещо този път? Или пак нищо?

— А, не, бяха тук. Дойдоха. И те, и цяла тълпа съседи — каза Робърт.

— Как обичате кафето, мистър Нилсън? — попита докторът.

— С една лъжичка захар — отговори Джак. — Видели ли са някого? Направиха ли нещо?

— Не мога да ти кажа със сигурност, защото загубих съзнание десетина минути след като ме раниха. Когато дойдох в съзнание, къщата беше пълна с хора. — Робърт се засмя. Какво друго да направи, освен да се засмее при вида на дългото, намръщено и озадачено лице на Джак?

Джак взе чашата с кафе от доктора.

— Благодаря ви. Мислиш ли, че е бил Грег?

— Да — отговори Робърт. — Няма ли да седнеш, Джак?

Но Джак, облечен в смачканите си панталони, дебело вълнено сако и ботуши, продължаваше да стои прав с кафето в ръка, от време на време поглеждаше часовника си и по всяка вероятност си мислеше, че след една минута трябва да тръгне обратно за завода.

— Но полицията не може да не е предприела нещо.

— Струва ми се, че мислиш прекалено логично — каза Робърт.

Джак поклати глава.

— Сигурно няма да предприемат нищо, докато не се уверят, че трупът не е на Уинкуп. Така ли е?

— Разпитах Липенхолц за състоянието му — каза доктор Нот. — От неговите думи, дори и от тях, извадих заключението, че трупът е престоял във водата повече от няколко седмици. А Уинкуп е изчезнал след това — не помня точно кога.

Изминали са тринадесет дни, помисли си Робърт, откакто Уинкуп уж е бил бутнат в река Делауер. Джак го гледаше.

— Как ти се стори? Трупът, искам да кажа?

Робърт отпи голяма глътка от горещото кафе, което докторът току-що бе сипал.

— Ами… труп.

— Отивам да изпържа малко яйца — каза докторът и отново се запъти към кухнята.

Джак седна внимателно на канапето близо до Робърт.

— Това значи ли, че в момента не търсят Уинкуп? Извинявай за глупостта ми, но просто нищо не разбирам.

— Ами да, не са се разтърсили — каза Робърт. — И ти съвсем не си глупав, изобщо не се укорявай. Но си напълно прав — не го търсят. Защо да си правят труда?

— А според тях кой е стрелял?

— Това просто не ги интересува — каза Робърт.

От кухнята се чуваше цвъртене на масло в тиган. Докторът се показа на вратата с дървена лъжица в ръка.

— Струва ми се, че мистър Форестър е прав. Не ги интересува. Ще е по-добре, ако се облегнете назад и се отпуснете, мистър Форестър. — Нареди няколко възглавници на стената зад него и Робърт се облегна назад. — Как се чувствувате?

— Добре, но малко особено.

— Снощи загубихте много кръв и затова се чувствувате особено. Трябваше да зашия една артерия — каза докторът весело.

Джак отново погледна часовника си.

— Искаш ли да предам нещо на Джафи, Боб?

— Не, благодаря ти, Джак. Всъщност да, кажи му, че днес няма да дойда на работа. Болен съм. Веднага щом мога, ще си изпратя оставката. Напускам. С мен е свършено. Ето това е.

Джак хвърли поглед към доктора, после отново към Робърт.

— А довечера? Полицията няма ли да…

— Мистър Форестър ще бъде добре дошъл у дома. В Ритърсвил. Там не се случва нищо, освен дето… — докторът потри плешивото си теме — понякога ме вдигат посред нощ, защото някой е получил разстройство. Стар анекдот, но все още е много верен. Ще хапнете ли пържени яйца, мистър Нилсън?

Джак стана.

— Не, благодаря, трябва да тръгвам. Защо не изчакаш с оставката, Боб? Утре зъболекарят ще…

— След онова, което Джафи ми наговори? — попита Робърт.

— Той наговори ли ти нещо?

— Е, не съвсем, но съм убеден, че според него съм виновен, че съм смахнат тип, чието място не е в самолетостроителното предприятие „Лангли“. Това е достатъчно.

— Във Филаделфия няма да работиш за Джафи.

— Нещата са свързани — каза Робърт-. — Дори зъболекарят утре да каже, че трупът не е на Уинкуп, от това Уинкуп няма да се появи и няма да стане автоматически видно, че не съм го убил, нали така? Погледна доктора, който продължаваше да стои на кухненската врата, и му стана приятно, че той го слуша. — Хубаво е да си кажеш това, дето ти е на душата. Много е хубаво — добави Робърт и отново се отпусна върху възглавниците.