Кристофър Паолини - Първородният

Кнурлаген — мъже.

Кнурлхайм — Каменоглав.

Кнурлниен — Сърце от камък.

Награ — гигантски глиган, който живее в планините Беор.

Оей — да; потвърждение.

Орик Трифкз ментив оен Хреткарач Ерагон рак Дургримст Ингетум. Варн, аз ваниали-караруг Аря. Не ок Ундинз гримстбелардн. — Орик, син на Трифк, и Ерагон Сенкоубиец от клана Ингетум. Също елфката-куриер Аря. Ние сме гости на залата на Ундин.

Ос ил дом кирану карн дур тарген, зейтмен, оен гримст фор формв едарис рак скилфц Нархо ис белгонд… — Нека нашата плът, чест и зала станат едно, в името на моята кръв. Кълна се, че…

Ото — вяра.

Рагни Хефтин — Речна стража.

Смер вот! — Сервирайте храната!

Тронхайм — Шлемът на гиганти.

Урзад — пещерна мечка.

Фардън Дур — Нашият отец.

Фелдуност — брада от скреж (вид коза, която живее в планините Беор).

Формв Хреткарач… формв юргенкармеитдер нос ета горот бахст Тарнаг, дур енцести рак китн! Йок ис варев аз барзулегур дур дургримст, Аз Свелдн рак Ануин, мог тор рак Юргенврен? Не удим етал ос раст кнурлаг. Кнурлаг ана… — Този Сенкоубиец… този Драконов ездач няма място в Тарнаг, нашия най-свещен град! Нима забравяш проклятието на нашия клан, Сълзите на Ануин, което ние носим от Драконовата война? Няма да го пуснем да мине. Той е…

Херт дургримст? Филд растн? — Кой клан? Кой е там?

Хирна — статуя.

Хутвир — двуостро оръжие, използвано от Дургримст Куан.

Шрг — гигантски вълк, който живее в планините Беор.

Аграт укмар. — Сторено е.

Драджл — червей.

Нар — титла, показваща голямо уважение, без значение от пола.

Квета Фрикая.

Както се случва с мнозина други автори, захванали се с епично произведение с обема на трилогията „Наследството“, открих, че написването на „Ерагон“, а сега и на „Първороден“, се превърна в мое лично приключение, което ме промени не по-малко от промяната, която преживя Ерагон.

Когато започнах да пиша първата книга, бях на петнадесет — вече не съвсем момче, но все още не и мъж. Тъкмо бях завършил училище и не знаех накъде ще поеме животът ми. Бях пристрастен към магията на фентъзи литературата, изпълнила рафтовете в стаята ми. Процесът на написване на „Ерагон“, разпространяването й по света и завършването на „Първороден“ ме хвърли в живота на възрастните. Сега съм на двадесет и една, а вече публикувах две книги и това не престава да ме удивлява. Сигурен съм, че са се случвали и по-странни неща, но със сигурност не и на мен.

Пътуването на Ерагон се превърна в мое собствено: изтръгна ме от спокойния ми градски живот и ме принуди да бродя по света в отчаяно надбягване с времето, да се подложа на интензивно и усилено обучение, да постигна успех въпреки малките си шансове и да се справя с последствията на славата. А накрая — да намеря и малко покой.

Точно както в измислените истории, където решителният и добронамерен главен герой — който всъщност не е много умен, нали така — получава помощ от цяла армия по-мъдри от него персонажи, аз бях напътстван от мнозина удивително талантливи хора. Това са:

У дома: мама, за това, че слушаше винаги когато имах нужда да говоря за проблемите си с историята или героите, а също и защото ми даде смелостта да изхвърля дванадесет страници и да пренапиша (болезнено) пристигането на Ерагон в Елесмера; татко, както винаги, за проницателната му редакция; и скъпата ми сестра Анджела, която благоволи да ми отправи критики за ролята си на вещица, за приноса й към диалозите с участието на котколака Солембум.

В агенцията „Райтърс Хаус“: моят агент, великият и могъщ Повелител на запетайките Саймън Липскар, който може да направи всичко възможно (Мървин Пийк!); и на смелия му асистент Даниел Лазар, който спасява Повелителя на запетайките от това да бъде погребан жив под купчина спонтанно изпратени ръкописи, много от които, боя се, са резултат от „Ерагон“.

В издателство „Кнопф“: редакторката ми Мишел Фрей, която стигна далеч отвъд задълженията си и превърна книгата „Първороден“ в нещо много по-добро от онова, което би била иначе; директорът по рекламата Джудит Хот, защото отново доказа, че няма невъзможна за нея промоция (чуйте рева й); Изабел Уорън-Линч, художественият директор, която няма равна на себе си, а с „Първороден“ надмина дори предишните си постижения; Джон Джуд Паленкар за илюстрацията на корицата, която ми харесва дори повече от тази на „Ерагон“; Арти Бенет, който свърши чудесна работа при проверката на всички неясни думи в тази трилогия и (учудващо) знае повече за древния език от мен, макар че ургалският му е малко слаб; Чип Гибсън, върховният повелител на детското подразделение на „Рандъм Хаус“; Нанси Хинкел; Джоан Демайо, директор по продажбите (много аплодисменти, възгласи и поклони), и нейният екип; Дейзи Клайн, която създаде чудесните и хващащи окото рекламни материали; Линда Паладино, Ребека Прайс и Тимоти Терун, отговарящи за производството; благодарствен поклон към Пам Уайт и помощниците й, които разпространиха „Ерагон“ по четирите краища на света; Мелиса Нелсън, отговорник по дизайна; Алисън Колани; Мишел Бурк — съвестната и работлива помощничка на Мишел Фрей; и всички други в „Кнопф“, които ме подкрепиха.