Кристофър Паолини - Първородният

Сапфира разроши косата му с горещия си дъх.

— Просто помни, че каквито и причини да е имал, Бром винаги се опитваше да ни опази от беда. Той умря, за да те спаси от Ра’зак.

— Зная… Мислиш ли, че не ми е казал, защото се е боял, че може да стана като Морзан?

— Разбира се, че не.

Той я погледна с любопитство.

— Как можеш да си толкова сигурна? — Тя вдигна глава високо и отказа да срещне очите му и да отговори. — Както желаеш.

Той коленичи до един от мъжете на крал Орин, който стискаше стрела, забита в корема му. Ерагон хвана ръцете му, за да спре гърчовете.

— Успокой се.

— Вода — изстена човекът. — Моля те, смили се и ми дай вода. Гърлото ми е сухо като пясък. Моля те, Сенкоубиецо. — По челото му изби пот.

Ерагон се усмихна, за да го успокои.

— Мога да ти дам да пиеш сега, но е по-добре да изчакаш, докато те излекувам. Можеш ли? Ако го сториш, обещавам да ти дам цялата вода на света.

— Обещаваш ли, Сенкоубиецо?

— Да.

Мъжът видимо се бореше с нова вълна от божа, но накрая отговори:

— Щом трябва.

С помощта на магия Ерагон извади стрелата и с мисловната помощ на Сапфира изцери раната, използвайки и малко от енергията на воина, за да захрани заклинанието. Отне им няколко минути. Накрая мъжът огледа корема си, притискайки длан в здравата кожа, после погледна Ерагон и в очите му се появиха сълзи.

— Аз… Сенкоубиецо, ти…

Ерагон му подаде своя мях.

— Ето, задръж го. На теб ти трябва повече, отколкото на мен.

На около стотина крачки по-натам Ерагон и Сапфира пробиха стена от лютив дим и откриха Орик и десетина други джуджета, някои от които жени. Бяха се скупчили около тялото на Хротгар, който лежеше на четири щита, облечен в златната си броня. Джуджетата скубеха коси, удряха се в гърдите и виеха тъжно към небето. Ерагон сведе глава и промълви:

— Стидя унин мор’ранр, Хротгар Кьонунгр.

След известно време Орик го забеляза и стана. Лицето му бе зачервено от плач, а обичайната плитка на брадата му се беше разплела. Той се запрепъва към Ерагон и без предисловия запита:

— Уби ли страхливеца, отговорен за това?

— Избяга ми.

Нямаше сили да обясни, че Ездачът е бил Муртаг.

Орик удари крак в земята.

— Барзулн!

— Но се кълна във всеки камък в Алагезия, че като един от Дургримст Ингетум, ще сторя всичко по силите си да отмъстя за смъртта на Хротгар.

— Да, ако изключим елфите, само ти си достатъчно силен, да въздадеш справедливост на този зъл убиец. А когато го намериш… стрий костите му на прах, Ерагон. Извади зъбите му и напълни вените му с разтопено олово. Накарай го да страда за всяка минута от живота на Хротгар, която е отнел.

— Но това не беше ли достойна смърт? Нима кралят не би искал да умре в битка с Волунд в ръка?

— В битка? Да, но изправен срещу честен враг, който се бие като мъж. Не повален от магическо коварство… — Орик поклати глава и погледна обратно към Хротгар, после скръсти ръце и сведе брада към гърдите си. Дишаше на пресекулки. — Когато родителите ми умряха, Хротгар ми върна живота. Взе ме в своя стан. Направи ме негов наследник. Да го изгубя… — той пощипа носа си и скри лице. — Да го изгубя е като да изгубя отново семейството си.

Мъката в гласа му бе покъртителна. И Ерагон я усети, сякаш бе на негово място.

— Разбирам те — каза той.

— Зная, че ме разбираш, Ерагон… зная. — Орик избърса очи и посочи към десетте джуджета. — Преди да направим каквото и да е друго, трябва да върнем Хротгар във Фардън Дур, за да бъде погребан при предците си. Дургримст Ингетум ще изберат нов гримстборит и после тринадесетината кланови водачи, включително и тези, които виждаш тук, ще изберат нов крал. А после… После не зная какво ще се случи. Тази трагедия ще даде смелост на някои кланове, но ще обърне други срещу нашата кауза…

Той отново поклати глава.

Ерагон положи ръка на рамото на приятеля си.

— Не мисли за това сега. Трябва само да поискаш, и ръката, и волята ми са на твое разположение… Ако пожелаеш, ела в палатката ми и ще можем да споделим бъчва медовина, за да почетем паметта на Хротгар.

— Бих искал. Но не сега. Не и преди да сме измолили от боговете да допуснат краля в отвъдния живот.

Орик остави Ерагон и се върна при джуджетата, за да прибави гласа си към воплите им.

Младежът продължи да върви из Пламтящите равнини. След малко Сапфира каза:

— Хротгар беше велик крал.

— Да, и велика личност. — Ерагон въздъхна. — Трябва да намерим Аря и Насуада. Вече не мога да излекувам дори драскотина, а те трябва да знаят за Муртаг.