Кристофър Паолини - Първородният

— Ти очакваше баща й, Аджихад. Но тя е точно толкова добър водач, колкото беше той, ако не и по-добър.

— Кожата й боядисана ли е?

— Не, това е истинският й цвят.

В този миг Ерагон видя Джеод, Хорст и още десетина мъже от Карвахол, които тичаха към тях. Селяните забавиха ход, когато заобиколиха шатрата и видяха Сапфира.

— Хорст! — възкликна Ерагон. После се затича напред и сграбчи ковача в мечешка прегръдка. — Радвам се да те видя отново!

Хорст го зяпна, а после по лицето му разцъфтя радостна усмивка.

— Мътните ме взели, и аз се радвам да те видя, Ерагон. Пораснал си, откакто изчезна.

— Искаш да кажеш, откакто избягах.

Срещата със селяните бе странно преживяване. Трудностите бяха променили някои от тях толкова много, че едва ги разпознаваше. А и те се отнасяха с него различно — със смесица от възхищение и благоговение. Това му напомни за сън, в който всичко познато изглежда чуждо.

Когато Ерагон стигна до Джеод, той се спря.

— Разбра ли за Бром?

— Аджихад ми изпрати съобщение, но бих искал да чуя какво е станало направо от теб.

Младежът кимна мрачно.

— Веднага щом имам възможност, ще седнем и ще си поговорим дълго.

После Джеод отиде при Сапфира и й се поклони.

— Цял живот чаках да видя дракон, а сега видях два в един и същи ден. Наистина съм късметлия. Обаче именно ти си драконът, с когото исках да се запозная.

Сапфира изви врат и го докосна по челото. Той потрепери от контакта.

— Предай му благодарностите ми за това, че е помогнал за спасяването ми от Галбаторикс. Иначе щях все още да се намирам в съкровищницата на краля. Той е бил приятел на Бром, а това го прави и наш приятел.

Когато Ерагон повтори думите й, Джеод каза:

— Атра естерни оно телдуин, Сапфира Бяртскулар.

И двамата се изненадаха, че познава дотолкова древния език.

— Къде беше? — обърна се Хорст към Роран. — Търсихме те под дърво и камък, след като тръгна да гониш онези двама магьосници.

— Няма значение. Върни се на кораба и накарай всички да слязат. Варден ще ни дадат храна и убежище. Тази нощ ще спим на твърда земя!

Всички нададоха радостни възгласи.

Ерагон с интерес забеляза с каква лекота Роран раздаваше заповеди. Когато Джеод и селяните си тръгнаха, той сподели:

— Те ти вярват. Дори Хорст ти се подчинява безусловно. Сега от името на цял Карвахол ли говориш?

— Да.

Когато най-сетне откриха двуместната палатка, която Варден бяха отделили за Ерагон, над Пламтящите равнини се спускаше мрак. Тъй като Сапфира не можеше да провре дори главата си през отвора, тя се сви на кълбо на земята отстрани и се приготви да бди през нощта.

— Веднага щом възстановя силите си, ще се погрижа за раните ти — обеща Ерагон.

— Зная. Не си говорете до много късно.

Щом влязоха в палатката, младежът намери фенер, който запали с огниво и кремък. Виждаше чудесно и без него, но на Роран светлината му бе нужна.

Те седнаха един срещу друг: Ерагон — върху походното легло, поставено от едната страна, а братовчед му — на сгъваемо столче, което намери, подпряно в ъгъла. Ерагон не знаеше как да започне, затова не каза нищо. Вместо това се загледа в танцуващия пламък на лампата.

Никой от двамата не помръдваше.

Престраши се Роран:

— Разкажи ми как умря баща ми.

— Нашият баща. — Ерагон остана спокоен, макар и изражението на братовчед му да стана по-мрачно. После продължи със спокоен глас: — Имам не по-малко право от теб да го наричам така. Погледни в себе си и ще разбереш, че е истина.

— Добре. Как умря нашият баща?

Ерагон бе разказвал историята няколко пъти. Но този път не скри нищо. Вместо само да проследява събитията, той описа какво бе мислил и чувствал, откак откри яйцето на Сапфира, с надеждата, че Роран ще разбере защо е направил всичко. Никога преди не бе изпитвал подобно напрежение.

— Направих грешка, като я скрих от останалите в семейството — завърши Ерагон. — Но се боях, че може да поискате да я убиете, а не осъзнавах в каква опасност ни поставя. Ако знаех… След като Гароу умря, реших да напусна, за да открия Ра’зак и за да не излагам Карвахол на риск. — Той се засмя безрадостно. — Не се получи, но ако бях останал, войниците щяха да дойдат много по-скоро. И тогава кой знае? Може би дори самият Галбаторикс щеше да посети долината Паланкар. Може би аз съм причината Гароу… татко да е мъртъв, но никога не съм го искал, нито пък съм желал някой друг в Карвахол да страда заради избора ми. — Махна безпомощно с ръка. — Сторих най-доброто, което можех, Роран.