Кристофър Паолини - Първородният

— А останалото… това, че Бром е Ездач, спасяването на Аря в Гил’еад и убийството на Сянка в столицата на джуджетата… Всичко това случи ли се наистина?

— Да.

Ерагон преразказа колкото можеше по-бързо всичко, което бе преживял, откак тримата със Сапфира и Бром напуснаха долината, включително и обучението му в Елесмера и собствената му трансформация по време на Агаети Бльодрен.

Роран се наведе напред и облегна лакти на коленете си. Сключи ръце и се взря в мръсната жълта земя между тях. За Ерагон беше невъзможно да узнае чувствата му, без да влезе в съзнанието му, а не желаеше да го направи. Не искаше да нахлуе в личния свят на братовчед си.

Роран остана смълчан толкова дълго, че Ерагон започна да се чуди дали изобщо ще отговори. Но той отговори:

— Да, допуснал си грешки, но не по-големи от моите. Гароу умря, защото ти запази Сапфира в тайна. Мнозина други умряха, защото аз отказах да се предам на Империята… И двамата сме еднакво виновни. — Той бавно вдигна поглед и протегна дясната си ръка.

— Братко?

— Братко — каза Ерагон и сграбчи дланта на братовчед си.

Те се прегърнаха грубовато, люлеейки се напред-назад, както когато бяха малки. Когато се разделиха, Ерагон трябваше да изтрие очите си с опакото на дланта си.

— Сега, когато сме заедно, Галбаторикс трябва просто да се предаде — пошегува се той. — Кой би могъл да застане срещу двама ни? — Той отново седна на леглото. — Сега ми разкажи как Ра’зак плениха Катрина?

Радостта изчезна от лицето на Роран. Той започна да говори с нисък монотонен глас и Ерагон изслуша с нарастващо удивление история за епични атаки, обсади и предателство, как напуснали Карвахол и прекосили Гръбнака, изпепелили пристанището в Теирм и преплавали чудовищния водовъртеж.

Когато най-сетне приключи, Ерагон каза:

— Ти си много по-велик човек от мен. Аз не бих се справил и с половината от всичко това. Да се бия — да. Но да убедя всички да ме последват — не, това не бих могъл да постигна!

— Нямах избор. Когато взеха Катрина… — гласът на Роран затрепери., — … трябваше или да се предам и да умра, или да се опитам да избягна капана на Галбаторикс на всяка цена. — Той насочи пламтящия си поглед към Ерагон. — Лъгах, изгарях и избивах, за да стигна дотук. Вече няма нужда да се безпокоя за защитата на целия Карвахол — Варден ще се погрижат за това. Обещах да ги доведа и го направих. Сега в живота ми има само една цел — да открия и спася Катрина, ако вече не е мъртва. Ще ми помогнеш ли, Ерагон?

Ездачът се протегна към дисагите си в ъгъла на палатката, където ги бяха оставили Варден, и извади дървена паница и сребристата бутилка с омагьосан фаелнирв, която Оромис му даде в Елесмера. Той отпи малка глътка, за да си върне силите, и ахна, когато усети как течността потича през гърлото му и кара нервите му да трептят в студен огън. После изля остатъка в купата.

— Гледай.

Ерагон събра малко от новопридобитата си енергия и изрече:

— Драумр копа.

Течността потрепери и почерня. След няколко секунди в центъра на купата се оформи слаб процеп светлина и през него… видяха Катрина. Тя се бе свлякла до някаква невидима стена, а ръцете й бяха вдигнати над главата, задържани от невидими окови. Медната й коса се спускаше по гърба й като пелерина…

— Тя е жива!

Роран протегна ръка към купата, сякаш искаше да се гмурне и да спаси Катрина. Надеждата и решителността му се смесиха с изражение на толкова нежна привързаност, че Ерагон веднага разбра — единствено смъртта можеше да спре братовчед му да спаси любовта на живота си.

Неспособен да задържи повече магията, той остави образа да избледнее и изчезне. Подпря се на стената за опора.

— Да — каза изморено. — Жива е. И най-вероятно е затворена в Хелгринд, в леговището на Ра’зак. — Ерагон сграбчи рамото на Роран. — А отговорът на въпроса ти, братко, е — да. Ще отида до Драс-Леона с теб. Ще ти помогна да спасиш Катрина. И после заедно, аз и ти, ще убием Ра’зак и ще отмъстим за смъртта на баща ни.

Агаети Бльодрен — Тържеството на Кръвната клетва.

Адурна — вода.

Айедаил — Утринна звезда.

Аргетлам — Сребърна ръка.

Атра естерни оно телдуин. / Мор’ранр лифа унин хярта онр / ун ду евариня оно варда. — Нека добрият късмет царува над живота ти. / Мирът да живее в сърцето ти / и звездите да бдят над теб.

Атра гулай ун илиан таутр оно ун атра оно вайсе сколир фра ратутр. — Нека имаш много щастие и късмет и дано злото те подмине.