Кристофър Паолини - Първородният

— Разбира се, господарке.

— Можеш да си вървиш тогава.

— Моля те, нека остане — каза Ерагон. — Той също трябва да чуе това.

Насуада го изгледа, питащо.

— Добре. Щом искаш. Но достатъчно празни приказки. Веднага ни разкажи за Ездача!

И той разказа накратко за излюпеното второ яйце, за битката на Сапфира срещу Торн и мистериозния Ездач, обръщайки специално внимание на невероятните му сили.

— В мига в който завъртя меча около ръката си, осъзнах, че и преди съм се дуелирал с него, затова се хвърлих отгоре му и свалих шлема му.

— Оказа се Муртаг, нали? — попита тихо Насуада.

— Как…?

Тя въздъхна.

— Щом Близнаците са оцелели, беше логично и той да е жив. Каза ли ти какво се е случило онзи ден във Фардън Дур?

Ерагон обясни как Близнаците предали Варден, поели контрола над ургалите и отвлекли Муртаг. По бузата на Насуада покапа сълза.

— Жалко е, подобна съдба да го сполети, след като е преживял толкова много трудности в живота си. Компанията му в Тронхайм ми беше приятна и вярвах, че е съюзник въпреки произхода си. Трудно ми е да мисля за него като за наш враг. — Тя се обърна към Роран и каза: — Изглежда, аз лично имам дълг към теб за това, че си убил предателите, отговорни за смъртта на баща ми.

„Бащи, майки, братя, братовчеди — помисли Ерагон. — Всичко опира до семейството“. Той събра цялата си смелост и завърши разказа си с кражбата на Зар’рок и последната ужасна тайна.

— Не е възможно — прошепна Насуада.

Ерагон видя отвращението, изписано по лицето на Роран, преди братовчед му да успее да го скрие. Това го нарани повече от всичко друго.

— Възможно ли е Муртаг да е лъгал? — запита Аря.

— Не виждам как. Когато го разпитах, той ми каза същото на древния език.

Последва дълга, изпълнена с неудобство, тишина.

После Аря заговори отново:

— Никой друг не бива да знае за това. Варден са достатъчно объркани от появата на нов Ездач. И ще се изплашат още повече, ако научат, че е Муртаг, с когото са се били рамо до рамо и на когото са вярвали във Фардън Дур. А ако се разпространи слухът, че Ерагон Сенкоубиец е син на Морзан, мъжете ще изгубят всякаква вяра в нас и никой няма да иска да се присъедини към Варден. Дори крал Орин не бива да научава.

Насуада разтри слепоочията си.

— Боя се, че си права. Нов Ездач… — тя поклати глава. — Знаех, че е възможно да се случи, но не вярвах, след като останалите яйца на Галбаторикс не се бяха излюпили толкова дълго време…

— В това има известна логика — отбеляза Ерагон.

— Сега задачата ни е двойно по-тежка. Може и да победихме днес, но Империята все още ни превъзхожда многократно, а сега се сблъскваме не с един, а с двама Ездачи, като и двамата са по-силни от теб, Ерагон. Смяташ ли, че можеш да победиш Муртаг с помощта на елфическите заклинатели?

— Може би. Но се съмнявам той да е толкова глупав, че да влезе в битка с тях и мен едновременно.

В продължение на няколко минути те обсъждаха последствията, които появата на Муртаг можеше да нанесе върху баланса на силите, както и стратегии за премахването или поне намаляването им. Накрая Насуада каза:

— Достатъчно. Не можем да го решим сега, когато сме окървавени и изморени, а умовете ни — замъглени от битката. Отидете да си починете. Ще се заемем с това утре сутринта.

Когато Ерагон понечи да излезе, Аря се приближи и го погледна право в очите.

— Не позволявай на това да те унищожи, Ерагон-елда. Ти не си баща си, нито брат си. Техният срам не е твой.

— Така е — съгласи се и Насуада. — И не си мисли, че мнението ни за теб е променено. — Тя го погали по лицето. — Аз те познавам, Ерагон. Ти имаш добро сърце. Името на баща ти не може да промени това.

Младежът усети топлина в сърцето си. Погледна двете жени, а после сложи ръка на гърдите си, останал без думи от тяхното приятелство.

— Благодаря ви.

Щом излязоха на открито, Ерагон постави ръце на бедрата си и пое глътка мръсен въздух. Беше късно и зловещата оранжева светлина бе потънала в златистия здрач, който поглъщаше лагера и бойното поле и им придаваше някаква странна зловеща красота.

— Е, сега знаеш — каза той накрая.

Роран сви рамене.

— Кръвта винаги си проличава.

— Не го казвай — изръмжа Ерагон. — Никога не казвай това.

Роран го изгледа.

— Прав си, беше грозно. Не го мислех.

Той се почеса по брадата и примижа срещу скритото от облаците слънце, което се спускаше към хоризонта.

— Насуада не е такава, каквато очаквах.

Това предизвика изморен смях от страна на Ерагон.