Кристофър Паолини - Първородният

— Съгласна съм.

Насочиха се на юг към лагера на Варден, но не бяха изминали и десет крачки, когато Ерагон забеляза Роран. Приближаваше се откъм река Джийт. Обзе го безпокойство. Братовчед му спря точно пред него, разкрачи крака и го загледа, движейки челюст нагоре-надолу, сякаш иска да каже нещо, но не може да изкара думите между стиснатите си зъби.

После рязко удари Ерагон в брадата с юмрук.

За Ездача щеше да е лесно да избегне удара, но той му позволи да го достигне. Само се дръпна леко. Все пак го заболя.

Ерагон примижа и се изправи срещу Роран.

— Предполагам, че го заслужавах.

— Така е. Трябва да поговорим.

— Сега?

— Не може да чака. Ра’зак заловиха Катрина и ми трябва помощта ти, за да я спася. Държат я, откак напуснахме Карвахол.

„Значи това било“. Ерагон веднага разбра защо Роран изглежда толкова мрачен и сериозен, а и защо е довел цялото село в Сурда. „Бром беше прав, Галбаторикс наистина е пратил Ра’зак в долината Паланкар“. Той се намръщи, разкъсван от отговорността си към Роран и задължението да докладва на Насуада.

— Има нещо, което трябва да свърша преди това и после можем да говорим. Става ли? Ела с мен, ако искаш…

— Ще дойда.

Докато се движеха през белязаната като от шарка земя, Ерагон не спираше да хвърля скрити погледи към Роран. Накрая каза тихо:

— Липсваше ми.

Братовчед му сякаш се препъна, а после отвърна с леко кимване. След няколко крачки попита:

— Това е Сапфира, нали? Джеод ми каза, че така се казва.

— Да.

Тя го изгледа с едното си блестящо око. Той издържа погледа й, без да обръща глава, което повечето хора не успяваха да постигнат.

— Винаги съм искала да се срещна с другаря по гнездо на Ерагон.

— Тя говори! — възкликна Роран, когато братовчед му предаде думите й.

Този път Сапфира се обърна директно към него:

— Какво? Да не мислеше, че съм няма като скален гущер?

Той примигна.

— Моля за извинение. Нямах представа, че драконите са толкова интелигентни. — На устните му се появи мрачна усмивка. — Първо — Ра’зак и магьосници, сега — джуджета, Ездачи и говорещи дракони. Изглежда, целият свят е полудял.

— Май е така.

— Видях те как се сби с другия Ездач. Рани ли го? Затова ли избяга?

— Почакай. Ще чуеш всичко.

Когато стигнаха до шатрата, която търсеше, Ерагон отметна покривалото на отвора и влезе вътре, следван от Роран и Сапфира, която пак провря главата и врата си след тях. В центъра, на самата маса, бе седнала Насуада, а около нея се суетеше една прислужница, която сваляше изкривената й броня, докато господарката й спореше разгорещено с Аря. Прорезът на хълбока й бе излекуван.

Думите й секнаха, когато видя новодошлите. Тя притича до тях, обви ръце около шията на Ерагон и извика:

— Къде беше? Мислехме, че сме те загубили!

— Не бих казал.

— Свещта още гори — промърмори Аря.

Насуада отстъпи крачка назад и промълви:

— Не можехме да видим какво стана, след като двамата със Сапфира се приземихте на платото. Когато червеният дракон отлетя, а ти не се появи, Аря се опита да се свърже с теб, но не откри нищо, така че предположихме… — гласът й утихна. — Точно обсъждахме най-добрия начин да изпратим Ду Врангр Гата и отряд войници през реката.

— Съжалявам. Не исках да ви безпокоя. Но бях толкова изморен след битката, че забравих да сваля умствените прегради. — После Ерагон побутна Роран пред себе си. — Насуада, искам да се запознаеш с братовчед ми Роран. Аджихад може и да го е споменавал. Роран, това е лейди Насуада, водач на Варден и мой суверен. А това е Аря Свит-кона, посланик на елфите.

Братовчед му се поклони и на двете.

— За мен е чест да срещна роднина на Ерагон — каза Насуада.

— Наистина — добави Аря.

След като размениха приветствия, Ерагон обясни, че цялото село Карвахол е пристигнало на „Драконово крило“, както и че Роран е убил Близнаците.

Насуада повдигна тъмните си вежди.

— Варден са ти задължени, че си спрял настъплението им. Кой знае колко поражения можеха да нанесат Близнаците, преди Ерагон или Аря да успеят да им се противопоставят? Ти ни помогна да спечелим тази битка и аз няма да го забравя. Провизиите ни са ограничени, но ще се погрижа всички на кораба ти да бъдат облечени и нахранени, а болните — излекувани.

Роран се поклони още по-ниско.

— Благодаря ви, лейди Насуада.

— Ако не бях толкова притисната от времето, щях сама да настоявам да разбера как и защо ти и другите селяни сте избягали от Галбаторикс, дошли сте чак до Сурда и сте ни открили. Дори и само историята на пътуването ви сигурно ще бъде невероятна. И все още държа да науча подробностите, особено при положение че засягат Ерагон, но първо трябва да се справя с по-належащи проблеми.