Кристофър Паолини - Бризингър

— Ако си въобразяваш, че ще допусна да се мотаеш, когато би могъл да помогнеш на Варден, само за да можете с Катрина да се насладите на първата си брачна нощ няколко дни по-рано, дълбоко се заблуждаваш.

— Нещата са до известна степен спешни, лейди Найтстолкър.

Пръстите на Насуада спряха във въздуха и тя присви очи.

— Колко спешни?

— Колкото по-скоро се оженим, толкова по-добре ще бъде за честта на Катрина. Ако изобщо ме разбирате, знайте, че никога не бих искал услуга за себе си.

Светлината падна на лицето на водачката на Варден, когато тя наклони глава на една страна.

— Разбирам… Защо Ерагон? Защо искаш той да изпълни церемонията? Защо не някой друг: възрастен мъж от селото ви, например?

— Защото ми е братовчед и го обичам, и защото е Ездач. Заради мен Катрина изгуби почти всичко — дома си, баща си и зестрата си. Не мога да й върна тези неща, но мога поне да й дам сватба, която да запомни до края на дните си. Без злато или добитък — не мога да платя за богата церемония, така че трябва да намеря друг начин, с който да направя сватбата запомняща се, а ми се струва, че няма нищо по-величествено от това да ни ожени Драконов ездач.

Насуада мълча толкова дълго, че Роран започна да се чуди дали не очаква от него да си тръгне. После каза:

— Наистина би било чест да ви ожени Драконов ездач, ала денят ще бъде тъжен, ако Катрина трябва да приеме ръката ти без подходяща зестра. Джуджетата ми направиха много подаръци от злато и скъпоценни камъни, докато живеех в Тронхайм. Някои вече съм продала, за да финансирам Варден, ала останалите са достатъчни да позволят на една жена да се облича в сатен и коприна в продължение на много години. Ако ме слушаш, те ще принадлежат на Катрина.

Втрещен, Роран отново се поклони.

— Благодаря ви. Щедростта ви е невероятна. Не зная как бих могъл да ви се отплатя.

— Отплати ми се, като се биеш за Варден така, както се би за Карвахол.

— Ще го сторя, кълна се. Галбаторикс ще проклина деня, когато прати Ра’зак за мен.

— Сигурна съм, че вече го проклина. А сега върви. Можеш да останеш в лагера, докато Ерагон се върне и ви ожени с Катрина, ала очаквам да си на седлото на следващата сутрин.

„Колко горд човек — помисли си Насуада, докато гледаше как Роран излиза от шатрата. — Интересно, двамата с Ерагон си приличат в толкова отношения и все пак са напълно различни личности. Ерагон може да е един от най-смъртоносните воини в Алагезия, ала не е коравосърдечен, нито жесток. Роран обаче е направен от по-суров материал. Надявам се никога да не се изправи срещу мен; за да спра такъв човек, трябва да го унищожа“.

Тя провери превръзките си и когато се увери, че още са чисти, повика Фарика и й нареди да донесе някаква храна. След като прислужницата изпълни заповедта и излезе от шатрата, водачката на Варден даде знак на Елва, която излезе от скривалището си зад фалшивата стена в задната част на шатрата. Двете споделиха закуската в тази късна сутрин.

Насуада прекара следващите няколко часа в преглед на последните справки за инвентара на Варден, преценявайки колко каруци ще са й нужни, за да премести хората си по на север, както и в изчисление на финансите на армията. Изпрати послания на джуджетата и ургалите, нареди на ковачите да увеличат производството на върхове на копия, заплаши Съвета на старейшините, че ще го разпусне — както правеше почти всяка седмица, — и изобщо се занимаваше с ежедневната работа на Варден. После заедно с Елва се качи на своя жребец Буревестник и се срещна с Триана, която бе заловила и тъкмо разпитваше член на Черната ръка — шпионската мрежа на Галбаторикс.

Когато двете с Елва излязоха от палатката на магьосницата, Насуада забеляза някакво вълнение на север. Чу викове и възгласи, а после откъм палатките се появи мъж, тичащ към нея. Стражите й безмълвно образуваха стегнат кръг около нея, освен единия ургал, който застана на пътя на бегача и вдигна тоягата си. Мъжът се закова пред огромния воин и дишайки на пресекулки, извика:

— Лейди Насуада! Елфите дойдоха! Елфите са тук!

За един безумен миг Насуада си помисли, че той говори за кралица Исланзади и армията й, ала после си спомни, че елфическата владетелка е близо до Сеунон и дори елфите не можеха да придвижат армия през цяла Алагезия за по-малко от седмица. „Това трябва да са дванадесетте заклинатели, които Исланзади е изпратила да защитават Ерагон“.

— Бързо, доведете коня ми — каза тя и щракна с пръсти.