Кристофър Паолини - Бризингър

— Но все още не знаете дали можете да разчитате на мен.

— Точно така. Защитаването на приятелите и семейството прави човек силен, но се чудя как ще се справиш без тях. Ще запазиш ли самообладание? Вече знаем, че си способен водач, но ще можеш ли и да се подчиняваш на заповеди? Не критикувам характера ти, Роран, ала съдбата на Алагезия е заложена на карта и не мога да рискувам да поставя некомпетентен водач начело на хората си. Тази война не прощава подобни грешки. Нито пък би било честно към онези, които са отдавна с Варден, да те поставя над тях без основателна причина. Трябва да заслужиш този отговорен пост.

— Разбирам. Какво желаете да сторя?

— О, не е толкова просто, защото ти и Ерагон на практика сте братя, а това неимоверно усложнява нещата. Както със сигурност съзнаваш, Ерагон е ключова фигура за нашите въжделения. Важно е да го предпазим от разсейване, за да може да се концентрира върху задачата си. Ако те пратя в битка и паднеш убит в нея, мъката и гневът може да го извадят от равновесие. Виждала съм го да се случва и преди. Нещо повече, трябва много да внимавам под чие командване те поставям, защото има командири, които ще се опитат да ти повлияят заради връзката ти с Ездача. Така че сега имаш ясна представа за мащаба на тревогите ми. Какво ще кажеш по въпроса?

— Ако самата ни земя е заложена на карта и тази война е толкова яростна, колкото казвате, значи не мога да си позволя да остана безучастен. Да бъда оставен като обикновен войник, ще бъде също толкова голямо разхищение. Ала си мисля, че вие вече знаете това. Що се отнася до политиката… — Той сви рамене. — Изобщо не ме е грижа под чие командване ще бъда. Никой няма да достигне до Ерагон чрез мен. Единствената ми грижа е да сразя Империята, така че близките и приятелите ми да могат да се върнат у дома и да живеят в мир.

— Решителен си.

— Много. Не може ли да ми позволите да остана начело на мъжете от Карвахол? Близки сме като семейство и работим добре заедно. Изпитайте ме по този начин. Тогава, ако се проваля, Варден няма да пострада.

Тя поклати глава.

— Не. Може би в бъдеще, но още не. Те имат нужда от сериозна подготовка, а аз не мога да преценя уменията ти, когато си заобиколен от група хора, които са ти толкова верни, че са изоставили домовете си и са пропътували половин Алагезия заради теб.

„Тя ме смята за заплаха — осъзна Роран. — Способността ми да влияя на селяните я кара да се бои от мен“. В опит да я успокои, той каза:

— Здравият им разум ги водеше. Знаеха, че е лудост да останат в долината.

— Не можеш да обясниш задоволително поведението им, Роран.

— Какво искате от мен, милейди? Ще ми позволите ли да служа или не? И ако е да — как?

— Ето какво е моето предложение. Тази сутрин магьосниците ми засякоха на изток патрул от двадесет и трима войници на Галбаторикс. Ще изпратя отряд, командван от Мартланд Редбиърд 2 2 Червенобрад. — Б.пр. , херцогът на Тун, да ги унищожи и да разузнае местността. Ако си съгласен, ще служиш под негово командване. Ще го слушаш, ще му се подчиняваш и надявам се, ще се учиш от него. На свой ред той ще те наблюдава и ще ми докладва дали вярва, че си подходящ за повишение. Мартланд е много опитен и имам голямо доверие на мнението му. Това струва ли ти се честно, Роран Стронгхамър?

— Да. Само ми кажете кога ще потегля и колко дълго ще отсъствам?

— Потегляте днес и ще се върнете до две седмици.

— Тогава искам да попитам възможно ли е да изчакате и да ме пратите на друга експедиция след няколко дни? Бих искал да съм тук, когато Ерагон се върне.

— Загрижеността ти за братовчед ти е достойна за уважение, но събитията се развиват бързо и не можем да си позволим да изоставаме. Веднага щом узная съдбата на Ерагон, ще накарам някой от Ду Врангр Гата да се свърже с теб и да ти предаде новините, били те добри или лоши.

Роран потърка с палец главата на чука, докато се опитваше да измисли отговор, който би убедил Насуада да промени решението си, и то без да издава тайната, която пазеше. Накрая се отказа от невъзможната задача и се примири с разкриването на истината.

— Права сте. Безпокоя се за Ерагон, но от всички, които познавам, той най-добре може да се погрижи за себе си. Не заради възможността да го видя жив и здрав, искам да остана.

— Тогава защо?

— Защото двамата с Катрина искаме да се оженим и Ерагон да изпълни церемонията.

В шатрата се разнесоха няколко остри почуквания, когато Насуада забарабани с нокти по облегалките на стола си.