Кристофър Паолини - Бризингър

Ръцете я заболяха, докато яхаше Буревестник. Изчака само колкото най-близкият ургал да й подаде Елва, а после пришпори жребеца. Усети как мускулите му се напрегнаха, когато той се понесе в галоп. Младата жена се приведе ниско над врата му и препусна по неравната пътека между две редици палатки, като избягваше хора и животни, и прескочи една бъчва с дъждовна вода, която се изпречи на пътя й. Войниците не се ядосваха; те се смееха и тичаха след нея, за да видят елфите със собствените си очи.

Когато стигна до северния вход на лагера, двете с Елва слязоха от коня и огледаха хоризонта за някакво движение.

— Там — каза момиченцето и посочи с пръст.

Иззад малка хвойнова горичка, намираща се на около три километра от лагера, се появиха дванадесет високи и слаби фигури, чиито очертания трептяха в утринната мараня. Елфите тичаха в синхрон толкова леко и бързо, че краката им не вдигаха прах и изглеждаше така, все едно летяха над земята. Кожата на Насуада настръхна. Скоростта им бе едновременно красива и неестествена. Те й напомняха за глутница хищници, преследващи плячката си. Изпита същото чувство за опасност, както когато видя един Шрг — гигантски вълк — в планините Беор.

— Впечатляващи са, нали?

Насуада се стресна, като видя, че Анджела стои до нея. Беше едновременно подразнена и озадачена от това, че знахарката бе успяла да се прокрадне незабелязано. Искаше й се Елва да я бе предупредила.

— Как успяваш винаги да си в предните редици, когато предстои да се случи нещо интересно?

— Ами обичам да зная какво става и затова толкова бързам да съм на мястото, вместо да чакам някой да ми разказва после. Освен това хората винаги пропускат най-важната информация, като например дали показалецът на новодошлия е по-дълъг от безименния му пръст, или дали има магически щит, който да го пази, или дали магарето, което язди, има плешивина във формата на петльова глава. Не мислиш ли?

Насуада се намръщи.

— Ти никога не разкриваш тайните си, нали?

— Е, че какво добро би излязло от това? Всички ще се разпищят за някаква мизерна магийка и ще трябва да прекарам часове в опити да обяснявам, а накрая крал Орин ще иска да ми отсече главата и ще трябва да се боря с половината ти заклинатели по време на бягството си. Просто не си струва усилието, ако питаш мен.

— Отговорът ти не вдъхва особено доверие. Но…

— Това е, защото си твърде сериозна, лейди Найтстолкър.

— Кажи ми все пак — настоя Насуада, — защо би искала да знаеш дали някой язди магаре с плешивина във формата на петльова глава?

— А, това ли? Ами собственикът на въпросното магаре ми отмъкна с измама три копчета и много интересно парче омагьосан кристал на игра на ашици 3 3 Ашик — кокалче от задно коляно, обикновено на агне, употребявано за игра. — Б.пр. .

— Измамил е теб ?

Анджела облиза устни, очевидно подразнена.

— Ашиците бяха подправени. Аз ги смених незабелязано, но после той ги е подменил със свои, когато се бях разсеяла… Още не съм съвсем сигурна как точно ме изигра.

— Значи и двамата сте лъгали.

— Това беше ценен кристал! Освен това как можеш да измамиш измамник?

Преди Насуада да успее да отговори, шестима Нощни ястреби дотичаха с гръм и трясък откъм лагера и заеха позиции около нея. Тя прикри отвращението си, когато я облъхна миризмата от запотените им тела. Специално тази на двамата ургали се усещаше много силно. После за нейна изненада към нея се приближи капитанът на смяната — набит мъж с гърбав нос на име Гарвен.

— Милейди, мога ли да поговоря с вас насаме? — Той говореше през зъби, сякаш се мъчеше да удържи някаква силна емоция.

Анджела и Елва погледнаха Насуада за потвърждение, че иска да се отдалечат. Тя кимна и те поеха на запад към река Джийт. Щом се убеди, че не могат да я чуят, започна да говори, ала Гарвен я прекъсна, възкликвайки:

— Мътните го взели, лейди Насуада, не трябваше да ни оставяте по този начин!

— Спокойствие, капитане — отвърна тя. — Рискът бе съвсем незначителен и смятах, че е важно да бъда тук, за да посрещна елфите.

Плетената ризница на Гарвен изшумоля, когато той удари бедрото си с юмрук.

— Незначителен риск? Преди по-малко от час получихте доказателство, че Галбаторикс все още има агенти, скрити сред нас. Могъл е да вкарва свои хора отново и отново и все пак вие сметнахте за уместно да изоставите ескорта си и да се втурнете в дива езда сред армия от потенциални убийци! Забравихте ли нападението в Аберон или как Близнаците убиха баща ви?