Кристофър Паолини - Бризингър

В този момент дванадесетте елфи се показаха от сухото дере и Гарвен, след като изказа тихо още веднъж благодарността си, се оттегли на подходящо разстояние от Насуада. Тя се подготви за кралско посрещане и даде знак на Анджела и Елва да се върнат.

От неколкостотин крачки разстояние водачът на елфите изглеждаше черен като въглен от глава до пети. В началото водачката на Варден предположи, че е с тъмна кожа като нея и носи черни дрехи, ала щом той се приближи по-близо, видя, че елфът носи само набедрена превръзка и колан от някаква плетена материя, на който бе окачена кесия. Останалата част от тялото му бе покрита с тъмносиня козина, която блестеше под слънчевата светлина. Като цяло козината бе дълга около сантиметър и половина. Приличаше на гладка и гъвкава броня, която повтаряше формата и движението на мускулите под нея, ала на глезените и долната страна на предмишниците му ставаше дълга почти пет сантиметра, а между плешките му имаше рошава грива, която стърчеше на цяла длан от тялото му и се спускаше по гърба до основата на гръбнака. Неравен бретон скриваше челото му, а от върховете на заострените му уши растяха косми като на котка, ала иначе козината по лицето му бе толкова къса и загладена, че само цветът й разкриваше съществуването й. Очите му бяха яркожълти. Вместо човешки нокти, от всеки от средните му пръсти се подаваше по един животински. И когато елфът спря пред нея, Насуада забеляза, че той излъчва странна миризма: солена и леко лютива, като на суха хвойна, намаслена кожа и дим. Беше толкова силна и очевидно мъжка, че водачката на Варден почувства как я заливат едновременно горещи и студени вълни; тя настръхна от напрежение и се изчерви, и бе доволна, че това няма да си проличи заради цвета на кожата й.

Останалите елфи отговаряха повече на очакванията й: с черти и фигури, сходни с тези на Аря, с къси туники в тъмнооранжево и борово-зелено. Бяха шестима мъже и шест жени. Всички имаха гарвановочерни коси, освен две от жените, чиито коси имаха цвета на звездна светлина. Беше невъзможно да се определи възрастта им, защото лицата им бяха гладки и без никакви бръчки. Това бяха първите елфи, които Насуада срещаше, ако се изключеше Аря, и тя нямаше търпение да научи дали познайничката й е типична представителка на расата си.

Като докосна първите си два пръста до устните, водачът се поклони, следван от спътниците си, а после изви дясната си ръка пред гърдите и каза:

— Поздрави и благопожелания, Насуада, дъще на Аджихад. Атра естерни онто телдуин.

Акцентът му бе по-изразен от този на Аря; произнасяше думите ритмично и напевно, което придаваше мелодичност на говора му.

— Атра ду евариня оно варда — отвърна водачката на Варден, както я бе учила Аря.

Елфът се усмихна, разкривайки зъби, които бяха по-остри от обичайното.

— Аз съм Бльодгарм, син на Илдрид Красивия. — Той представи и другите елфи, преди да продължи. — Носим добри вести от кралица Исланзади; миналата нощ заклинателите ни са успели да унищожат портите на Сеунон. Докато разговаряме, армиите ни напредват по улиците към кулата, където се е барикадирал лорд Тарант. Малцина още ни се опълчват, ала градът е паднал и скоро ще имаме пълен контрол над него.

При тази новина стражите на Насуада и останалите Варден, събрани зад нея, избухнаха в ликуващи викове. Тя също се зарадва на победата, ала после настроението й бе помрачено от чувството за тревога, което изпита, като си представи елфите — особено такива силни като Бльодгарм — да нахлуват в човешки домове. „Какви неземни сили отприщих?“ — зачуди се тя.

— Това наистина са добри новини — каза Насуада. — И аз се радвам да ги чуя. Щом е завладян Сеунон, значи сме много по-близо до Уру’баен, а оттам — до Галбаторикс и изпълнението на целите ни. — После продължи с по-тих глас: — Вярвам, че кралица Исланзади ще бъде внимателна към народа на Сеунон, с онези, които не обичат Галбаторикс, ала нямат средствата и смелостта да се опълчат на Империята.

— Кралица Исланзади е внимателна и милостива към своите поданици, дори ако са поданици по принуда, ала всеки, който посмее да ни се опълчи, ще бъде пометен като мъртво листо от есенна буря.

— Не бих очаквала нищо по-малко от раса, древна и могъща като вашата — отвърна водачката на Варден.

След като изпълни изискванията на учтивостта с още няколко учтиви реплики, звучащи все по-тривиално, тя прецени, че е уместно да се поинтересува за причината за посещението на елфите. Като нареди на събралата се тълпа да се разпръсне, Насуада каза: