Кристофър Паолини - Бризингър

— Капитан Гарвен! Позволявате си твърде много.

— Ще си позволя още повече, ако това означава да осигуря безопасността ви.

Насуада забеляза, че елфите са преполовили разстоянието между тях и лагера. Ядосана и нетърпелива да приключи разговора, тя каза:

— Не съм лишена от защита, капитане.

Очите на мъжа за момент се насочиха към Елва.

— Така и подозирахме, милейди. — Последва пауза, сякаш той се надяваше, че водачката на Варден ще му даде още информация. Когато тя не продума, Гарвен продължи: — Ако наистина сте в безопасност, значи съм сгрешил с обвинението си, че сте безразсъдна, и моля за извинение. И все пак безопасността и привидната безопасност са две различни неща. За да бъдем ефикасни ние, Нощните ястреби, трябва да бъдем най-умните, най-коравите и най-свирепите воини на света и хората трябва да вярват , че сме такива. Трябва да смятат, че ако се опитат да ви промушат или да ви прострелят с арбалет, или да използват магия срещу вас, ние ще ги спрем. Ако вярват, че шансът им да ви убият е същият, какъвто има мишка срещу дракон, тогава може и да приемат идеята за безнадеждна, а ние ще сме предотвратили нападението, без дори да си мръднем пръста.

Не можем да надвием всичките ви врагове, лейди Насуада. За това е нужна армия. Дори Ерагон не може да ви спаси, ако всички, които желаят вашата смърт, имат смелостта да последват омразата си. Може да оцелеете при сто или хиляда опита за покушение срещу вас, но накрая някой ще успее. Единственият начин да попречим това да се случи е, като убедим повечето ви врагове, че никога не биха могли да преодолеят Нощните ястреби. Репутацията ни може да ви пази също толкова добре, колкото мечовете и броните ни. Така че само вредите на тази репутация, когато хората ви виждат да яздите без нас. Без съмнение сме изглеждали като пълни глупаци, докато отчаяно се опитвахме да ви догоним. Защото, милейди, ако вие не ни уважавате, защо трябва някой друг да го прави? — Гарвен се приближи по-близо и снижи глас. — Ние с радост ще умрем за вас, ако се наложи. В замяна искаме само да ни позволите да изпълним дълга си. Не е много голяма услуга, не мислите ли? А може да дойде ден, когато ще сте благодарна, че сме тук. Другата ви защита е човешко същество, което значи, че не е безгрешно, каквито и свръхестествени сили да притежава. Тя не е положила същите клетви на древния език, които сме положили ние, Нощните ястреби. Лоялността й може да се промени и ще е добре да обмислите съдбата си, ако тя се обърне срещу вас. Нощните ястреби никога няма да ви предадат. Ние сме ваши, лейди Насуада, изцяло и безпрекословно. Така че, моля ви, позволете ни да вършим онова, което се очаква от нас… Позволете ни да ви защитаваме.

Първоначално Насуада не обръщаше внимание на аргументите му, но красноречието и яснотата на мисълта му я впечатлиха. Замисли се, че може би това е мъж, когото би могла да използва и другаде.

— Виждам, че Йормундур ме е заобиколил с воини, които умеят да използват езиците си не по-зле от мечовете — каза тя с усмивка.

— Милейди.

— Прав сте. Не трябваше да ви оставям и се извинявам. Това беше безразсъдно и необмислено. Все още не съм свикнала да имам стража по всяко време на денонощието и понякога забравям, че не мога да се движа със свободата, която имах някога. Имате думата ми, капитан Гарвен, че това няма да се повтори. И аз, както и вие, не искам да уронвам престижа на Нощните ястреби.

— Благодаря ви, милейди.

Насуада отново се обърна към елфите, ала те се бяха скрили от поглед в коритото на пресъхналия поток, който се намираше на четиристотин метра от лагера.

— Знаете ли, Гарвен, че само преди миг вие май измислихте девиз на Нощните ястреби?

— Нима? Ако е така, не мога да си спомня.

— Така е. Думите ви бяха „най-умните, най-коравите и най-свирепите“. Това е чудесен девиз, макар и може би без „и“-то. Ако другите Нощни ястреби го одобрят, трябва да накарате Триана да преведе фразата на древния език и ще наредя да я гравират на щитовете ви и да я избродират на знамената ви.

— Много сте щедра, милейди. Когато се върнем в палатките си, ще обсъдя въпроса с Йормундур и другите капитани. Само че…

Той се поколеба и Насуада веднага се досети какво го тревожи:

— Безпокоите се, че подобен девиз може би е твърде груб за мъже с вашия ранг и бихте предпочели нещо по-благородно и възвишено, права ли съм?

— Именно, милейди — отвърна мъжът и на лицето му се изписа облекчение.

— Това е основателна тревога, предполагам. Нощните ястреби представят Варден и при изпълнението на дълга си трябва да общуват с изтъкнати личности от всякакви раси и рангове. Ще бъде жалко, ако създават погрешно впечатление… Добре, оставям на вас и другарите ви да измислите подходящ девиз. Убедена съм, че ще свършите чудесна работа.