Кристофър Паолини - Бризингър

Ерагон стигна в подножието на първия хълм след около час и намери там останките от древен път, павиран с квадратни каменни плочи. Той тръгна по него към руините, изненадан от странната му конструкция, защото не приличаше на никое от творенията на елфите, хората или джуджетата, с които се бе сблъсквал.

Сенките под дъбовете го разхладиха, докато се катереше по централния хълм. Близо до билото земята стана по-равна и гъсталакът се разреди. Не след дълго Ездача се озова насред широка поляна. Там се издигаше порутена кула. Долната й част бе широка и ребреста като дървесен дънер. После сградата се стесняваше и се издигаше към небето на височина от около тридесетина стъпки, свършвайки в назъбена линия. Горната половина от кулата лежеше на земята, разбита на множество парчета.

Ерагон бе обхванат от въодушевление. Подозираше, че е открил елфически преден пост, издигнат много преди унищожението на Ездачите. Никоя друга раса нямаше нито уменията, нито склонността да построи подобна сграда.

После забеляза зеленчукова градина на отсрещния край на поляната.

Сред лехите с грах се бе навел самотен мъж, който скубеше бурените. Сенките скриваха лицето му. Прошарената му брада бе толкова дълга, че лежеше в скута му като купчина раздърпана вълна.

Без да вдига поглед, мъжът каза:

— Е, ще ми помогнеш ли да приключа с тоя грах или не? Ако помогнеш, ще те нагостя.

Ерагон се поколеба, несигурен как да постъпи. После си помисли: „Защо трябва да ме е страх от един стар самотник?“ и отиде до градината.

— Аз съм Берган… Берган, син на Гароу.

Мъжът изсумтя:

— Тенга, син на Ингвар.

Бронята на Ерагон издрънча в самоделната раница, когато я пусна на земята. През следващия час той работи мълчаливо редом с Тенга. Знаеше, че не бива да остава толкова дълго, но работата му доставяше удоволствие; пречеше му да мисли за неприятни неща. Докато плевеше, остави ума си да се рее на свобода и да се докосне до множеството живи същества на поляната. Усещането за единство, което споделяше с тях, му достави радост.

Когато отскубнаха и последните стръкове трева, тученица и глухарчета от лехите с грах, Ерагон последва Тенга до тясна врата, разположена на фасадата на кулата, през която влязоха в просторна кухня и всекидневна. В средата на стаята едно спираловидно стълбище водеше към втория етаж. Книги, свитъци и хлабаво навити пергаментови рула покриваха всяка свободна повърхност, включително и немалка част от пода.

Тенга посочи към малката купчина клони в огнището. С леко пукане дървото избухна в пламъци. Ерагон се напрегна, готов за физическа и умствена схватка с домакина.

Мъжът, изглежда, не забеляза реакцията му, а продължи да се суети из кухнята, вадейки чаши, чинии, ножове и различни видове неизядена храна за обяда им. Докато го правеше, си мърмореше нещо.

Напрегнал всички си сетива, младият Ездач приседна в крайчеца на един стол. „Не го чух да говори на древния език — помисли си той. — Даже да е казал магията наум, пак рискуваше да умре само за да запали един огън!“ Защото Оромис го бе учил, че думите са средство, с което се контролира потокът на магията. Да направиш заклинание без структурата на езика, която да обвърже движещата сила, означаваше да рискуваш някоя произволна мисъл или емоция да промени резултата.

Ерагон огледа стаята, търсейки неща, които да му подскажат нещо за домакина. Забеляза отворен свитък, в който различи колони от думи на древния език, и го разпозна като справочник на истинските имена, подобен на онези, които бе изучавал в Елесмера. Магьосниците ламтяха за такива свитъци и книги и бяха готови да пожертват почти всичко, за да се сдобият с тях, тъй като с тяхна помощ можеха да бъдат научени нови магически думи, а също и да бъдат записани новооткрити такива. Малцина обаче бяха в състояние да открият подобен справочник, защото те бяха невероятно редки и онези, които вече ги притежаваха, почти никога не се разделяха с тях доброволно.

Така че беше наистина необичайно човек като Тенга да притежава такъв свитък, но за свое удивление Ерагон видя още шест, пръснати из стаята, както и различни писания на теми, вариращи от история и математика, до астрономия и ботаника.

Домакинът му се появи и му подаде халба ейл и чиния с хляб, сирене и парче студена баница с месо.

— Благодаря — каза Ездача и ги пое.

Тенга не му обърна внимание, а седна с кръстосани крака до камината. Продължи да си мърмори нещо в брадата, докато поглъщаше собствената си храна.