Кристофър Паолини - Бризингър

Сега менестрелите пееха:

Тълпата се размести и младият Ездач видя една маса, избутана до стената. На нея седеше сама жена, чието лице бе скрито от придърпаната качулка на тъмното й пътническо наметало. Четирима мъже я бяха заобиколили — големи, едри фермери с дебели вратове и почервенели от алкохола бузи. Двама от тях се бяха облегнали на стената от двете страни на жената, надвесвайки се над нея, третият седеше, ухилен, яхнал стола наопаки, а четвъртият бе поставил единия си крак на ръба на масата и се бе привел над коляното си. И четиримата говореха и правеха неприлични жестове. Въпреки че не можа да чуе какво каза жената, очевидно отговорът й ги ядоса, защото те се намръщиха и изпъчиха гърди, надувайки се като петли. Единият дори й се закани с пръст.

На младежа те му изглеждаха свестни и трудолюбиви хора, които бяха изгубили доброто си държание в дълбините на халбите — грешка, която често бе виждал на празненствата в Карвахол. Гароу не уважаваше особено мъжете, които знаеха, че не носят на пиене, ала въпреки това държаха да се излагат пред хората.

— Непристойно е — казваше той. — И нещо повече, ако пиеш, за да забравиш тежкия си живот, вместо за удоволствие, редно е да го правиш на място, където няма да смущаваш никой друг.

Мъжът отляво на жената внезапно посегна с пръст към ръба на качулката й, като че ли за да я дръпне назад. Непознатата вдигна дясната си ръка толкова бързо, че Ерагон едва различи движението й, и сграбчи китката на мъжа, ала после я пусна и зае предишната си поза. Ездача се съмняваше някой друг в помещението, включително и мъжът, когото тя бе докоснала, да е забелязал действията й.

Качулката се смъкна на врата й и младежът се вцепени, удивен. Тя бе човек, ала приличаше на Аря. Единствената разлика помежду им бяха очите — в случая те бяха хоризонтално разположени и кръгли, вместо скосени като на котка — и ушите, които не бяха заострени като на елфите. Бе също така красива, колкото и онази Аря, която Ерагон познаваше, ала по не толкова екзотичен начин.

Той без колебание насочи ума си към този на жената. Трябваше да разбере коя е тя.

В мига, в който докосна съзнанието й, през него сякаш премина ток, който унищожи концентрацията му, а в главата му прозвуча оглушителен глас:

— Ерагон!

— Аря?

Очите им се срещнаха за момент, преди тълпата отново да се сгъсти и да я скрие.

Ерагон забързано тръгна към нейната маса, разбутвайки хората по пътя си. Когато излезе от тълпата, фермерите го изгледаха подозрително и единият каза:

— Ужасно невъзпитано е да се натрапваш, като не си поканен. Я по-добре се разкарай.

Младият Ездач отвърна по възможно най-учтивия начин:

— Господа, струва ми се, че тази дама предпочита да бъде оставена на мира. А вие не бихте пренебрегнали желанията на една почтена жена, нали?

— Почтена жена? — изсмя се най-близкият. — Никоя почтена жена не пътува сама.

— Тогава нека ви успокоя, като ви кажа, че аз съм нейният брат и ние отиваме да живеем с чичо ни в Драс-Леона.

Четиримата се спогледаха сконфузено. Тримата започнаха да се отдръпват от Аря, ала най-едрият застана на няколко сантиметра от Ерагон и изсумтя в лицето му:

— Не ти вярвам много, друже . Просто се опитваш да ни разкараш, за да останеш сам с нея.

„Не си много далече от истината“ — помисли си младежът.

— Уверявам ви, че тя е моя сестра — отвърна Ездача тихо, така че само мъжът да го чуе. — Моля ви, господине, не искам да се карам с вас. Не бихте ли си тръгнали?

— Не и когато мисля, че си лъжливо мамино синче.

— Господине, бъдете разумен. Няма нужда от тази грубост. Нощта е още в началото си и има достатъчно пиене и музика за всички. Нека не се караме за такова дребно недоразумение. Под достойнството ни е.

За облекчение на Ерагон след няколко секунди мъжът се успокои и изсумтя мрачно:

— Както и да е, не искам да се бия с пале като теб.

После се обърна и се насочи към тезгяха с приятелите си.

Без да изпуска от очи тълпата, младият Ездач се промъкна до масата и седна до Аря.

— Какво правиш тук? — попита той, едва движейки устни.

— Теб търся.

Изненадан, младежът я погледна и тя повдигна едната си вежда. Той отново насочи погледа си към хората и преструвайки се, че се усмихва, попита: