Кристофър Паолини - Бризингър

— Ра’зак и техните „жребци“ са мъртви.

— Вие сте ги убили ? Как?… Кой… — за един миг Слоун замръзна, сякаш заекваше с цялото си тяло, а после ъгълчетата на устата му увиснаха, а раменете му се отпуснаха. Той стисна храста зад себе си, за да не падне, и поклати глава. — Не, не, не… Не… Не е възможно. Ра’зак ми казаха това; настояваха за отговори, които нямах, но си мислех … Тоест, кой би повярвал…? — Касапинът се затресе толкова силно, че Ездача се зачуди дали няма да припадне. След това с накъсан шепот, сякаш бе принуден да говори след удар в корема, Слоун каза: — Ти не може да си Ерагон .

Сякаш плащът на смъртта и провидението се спуснаха над младежа. Той изпита усещането, че е инструмент на тези два безмилостни повелители, и отвърна подобаващо, говорейки бавно, така че всяка дума да е като удар с чук и да съдържа в себе си достойнството, ранга и гнева му:

— Аз съм Ерагон, но и много повече. Аз съм Аргетлам и Сенкоубиеца, и Огнения меч. Драконът ми е Сапфира, позната още като Бяртскулар и Огнения език. Ученици сме на Бром, който е бил Ездач преди нас, и на джуджетата, и на елфите. Сражавахме се с ургалите, със Сянката и с Муртаг, който е син на Морзан. Служим на Варден и народите на Алагезия. Доведох те тук, Слоун Алденсон, за да бъдеш съден за убийството на Бърд и задето предаде Карвахол на Империята.

— Това е лъжа! Не може да си…

— Лъжа? — изрева Ерагон. — Аз не лъжа!

Той проникна с ума си в съзнанието на касапина, принуждавайки го да приеме спомени, които потвърждаваха истинността на думите му. Искаше Слоун да почувства силата му и да осъзнае, че той вече не е изцяло човек. И макар да не му се щеше да го признае, изпита удоволствие да контролира по такъв начин мъжа, който често му бе създавал неприятности и го бе тормозил с подигравки и обиди към него и семейството му. Отдръпна се половин минута по-късно.

Касапинът продължи да трепери, ала не се свлече и не започна да пълзи, както Ерагон очакваше. Вместо това държанието му стана студено и грубо.

— Проклет да си — каза той. — Не съм длъжен да ти давам обяснения, Ерагон, ничий син. Знай обаче, че всичко, което сторих, беше заради Катрина.

— Зная. Това е единствената причина още да си жив.

— Тогава прави каквото искаш с мен. Не ме е грижа, стига тя да е в безопасност… Хайде де! Какво ще бъде? Побой? Дамгосване? Вече ми извадиха очите, така че може би някоя от ръцете ми? Или ще ме оставиш да умра от глад, или да бъда пленен отново от Империята?

— Още не съм решил.

Слоун кимна рязко и се загърна в изпокъсаните си дрехи, за да се предпази от нощния студ. Седеше с изправен гръб, загледан с празните си очи в мрака, който обгръщаше лагера им. Не се помоли. Не поиска милост. Не отрече деянията си и не се опита да умилостиви Ездача. Просто седеше и чакаше, обвит в бронята на стоицизма си.

Смелостта му впечатли Ерагон.

Тъмният пейзаж около тях изглеждаше необятен и той изпита чувството, че целият този невидим простор се приближава към него. Това усили безпокойството му относно избора, пред който бе изправен. „От решението ми зависи какво ще стане с живота му“ — рече си той.

Отхвърляйки за момент въпроса с наказанието, младият Ездач се замисли какво знае за касапина: прекомерната му обич към Катрина — маниакална, себична и като цяло вредна, макар и някога да е била нещо хубаво; омразата и страхът му от Гръбнака, породени от мъката му по покойната му жена Измира, която бе загинала сред тези извисяващи се до небето върхове; отчуждението му от останалите му роднини; гордостта му от занаята му; историите, които младежът бе чувал за детството на Слоун; и собственото му познание за живота в Карвахол.

Ерагон се вгледа в този сбор от разнородни фрагменти и ги заобръща в ума си, обмисляйки значението им. Помъчи се да ги подреди като парчета от пъзел. Отначало не му се удаде, но продължи да опитва и малко по малко проследи различните връзки между събитията и чувствата в живота на касапина, а чрез тях изплете сложна паяжина, чиито шарки разкриваха що за човек е Слоун. Когато приключи с последната нишка, Ездача изпита усещането, че най-накрая е проумял причините за поведението на касапина. И неминуемо започна да му съчувства.

Нещо повече, имаше чувството, че е разгадал самия Слоун, че е анализирал основните елементи на личността му — онези, които не можеш да махнеш, без безвъзвратно да промениш човека. Тогава в ума му се появиха три думи на древния език, които сякаш въплъщаваха Слоун, и без да се замисли, Ерагон ги прошепна.