Кристофър Паолини - Бризингър

Като се възползва от объркването на братовчед си, младият Ездач засили мисловния си натиск и със силата на волята си го обездвижи, преди той отново да се заслони.

— Разбираш основната идея — каза му той, а после се отдръпна от ума му и продължи на глас, — но трябва да се научиш да задържаш концентрацията си дори насред битка. Трябва да се научиш да мислиш, без да мислиш… да изпразваш ума си от всякакви надежди и тревоги, за да остане само онази единствена мисъл, която е бронята ти. Нещо, на което елфите ме научиха и което намирам за полезно, е да рецитираш гатанка или някое стихотворение, или песен. Повтарянето на някакво действие ти помага по-лесно да контролираш ума си да не се отклонява.

— Ще работя върху това — обеща Роран.

— Наистина я обичаш, нали? — каза Ерагон тихо. Думите му бяха повече изразяване на истината и удивление, отколкото въпрос — отговорът бе толкова очевиден, — и той не бе сигурен дали е редно да ги изговаря. Досега не бе говорил с братовчед си на подобни теми, въпреки дългите часове, които бяха прекарали преди години в обсъждане на относителните качества на младите жени в Карвахол и околността. — Как стана това?

— Харесвах я. Тя ме харесваше. Какво значение имат подробностите?

— Хайде де — каза Ерагон. — Преди да заминеш за Теринсфорд, бях твърде ядосан, за да те питам, а оттогава не сме се виждали. Любопитен съм.

Роран потърка слепоочията си.

— Няма много за разказване. Винаги съм си падал по нея. Преди да стана мъж, това нямаше особено значение, но след ритуала на възмъжаването започнах да се чудя за коя мога да се оженя и коя исках да стане майка на децата ми. По време на едно от посещенията ми в Карвахол видях Катрина да се спира край дома на Лоринг, за да откъсне едно калдъръмче, което растеше в сянката на стрехата. Като погледна цветето, тя се усмихна… И това беше толкова нежна и щастлива усмивка, че още тогава реших, че искам да я карам да се усмихва по този начин отново и отново и да виждам това лице до деня, в който умра. — В очите му проблеснаха сълзи, но не се стекоха надолу и секунда по-късно той примигна и тях ги нямаше. — Боя се, че в това отношение се провалих.

След кратка уважителна пауза Ерагон каза:

— Значи си я ухажвал? Като изключим, че ме пращаше да й предавам комплименти, какво друго направи?

— Разпитваш така, все едно искаш напътствия.

— Не е вярно. Въобразяваш си…

— Хайде стига — каза Роран. — Мога да позная, когато ме лъжеш. Почваш да се хилиш като дебил и ушите ти почервеняват. Елфите може и да са ти дали ново лице, но тази част от теб си е все същата. Какво има между теб и Аря?

Наблюдателността на братовчед му смути младия Ездач.

— Нищо! Луната е размътила мозъка ти.

— Бъди честен. Харесваш думите й, сякаш всяка една от тях е диамант, и я гледаш така, все едно умираш от глад, а тя е отрупана с блюда маса само на сантиметри извън досега ти.

Облаче тъмносив дим излезе от ноздрите на Сапфира, докато тя изхъхри, сякаш се задушаваше.

Ерагон не обърна внимание на едва сподавеното й веселие и каза:

— Аря е елфка.

— И много красива при това. Изострените уши и скосените очи са малък дефект в сравнение с другите й достойнства. Сега и ти приличаш на котка.

— Аря е над стогодишна.

Тази конкретна информация изненада Роран. Веждите му се вдигнаха и той възкликна:

— Трудно ми е да го повярвам! Та тя е в разцвета на младостта си.

— Истина е.

— Е, дори и да е така, това, което ми казваш, са доводи, а сърцето рядко се вслушва в доводи. Харесваш ли я, или не?

— Ако я харесваше повече — обърна се Сапфира и към двамата, — аз самата щях да се опитвам да я целуна.

— Сапфира! — Засрамен, Ерагон я цапна по крака.

Роран прояви благоразумието да не го дразни повече.

— Тогава ми отговори на първоначалния въпрос и ми кажи как стоят нещата между теб и Аря. Говорил ли си за това с нея или семейството й? Забелязал съм, че не е мъдро да оставяш подобни неща да закърняват.

— Да — отвърна Ерагон и се загледа в тоягата си. — Говорих с нея.

— И какво стана? — Когато братовчед му не отвърна веднага, Роран ядосано възкликна: — Да получа отговор от теб е по-трудно, отколкото да дърпам Бирка през калта. — Ерагон се изкикоти при споменаването на един от конете им в Карвахол. — Сапфира, ще разрешиш ли тази загадка за мен? Иначе се боя, че никога няма да получа пълното обяснение.

— Нищо не стана. Абсолютно нищо. Тя не ме иска. — Младият Ездач говореше безстрастно, сякаш коментираше нечие чуждо нещастие, но в сърцето му бушуваше буря от толкова силна и дива болка, че усети как Сапфира се отдръпна леко от него.