Кристофър Паолини - Бризингър

— Тогава не можеш ли да ме научиш да използвам магия? — Когато момчето се поколеба, Роран добави: — Не сега естествено. Нямаме време за целта, а и не вярвам да е възможно някой да стане магьосник за една нощ. Но по принцип, защо не? Нали сме братовчеди. Във вените ни тече една и съща кръв. А това ще е ценно умение.

— Не зная как човек, който не е Ездач, се научава да използва магия — призна Ерагон. — Това не е нещо, което съм изучавал. — Той се огледа, взе едно плоско и кръгло камъче от земята и го хвърли към Роран, който го хвана с рязко движение. — Ето, пробвай това: концентрирай се върху вдигането на камъчето на педя над дланта си и кажи: „Стенр риса“.

— Стенр риса?

— Точно така.

Роран се взря смръщено в камъчето, което лежеше в дланта му, заемайки поза, която толкова напомни на Ерагон за неговото собствено обучение, че Ездача изпита носталгия по дните, прекарани в упражнения с Бром. Веждите на братовчед му се събраха, устните му се присвиха и той изръмжа „Стенр риса!“ с такъв плам, че Ерагон почти очакваше камъкът да изхвърчи във висините.

Нищо не се случи.

Роран се намръщи още повече и повтори командата си:

— Стенр риса!

Камъчето не помръдна.

— Е — каза Ерагон, — продължавай да опитваш. Само този съвет мога да ти дам. Но… — Той вдигна пръст — … ако случайно успееш, незабавно ела при мен, или ако не съм наоколо, иди при друг магьосник. Можеш да убиеш себе си или други хора, ако започнеш да експериментираш с магията, без да разбираш правилата й. Ако не друго, то запомни това: ако направиш заклинание, което изисква твърде много енергия, ще умреш. Не се захващай с нищо отвъд възможностите си, не се опитвай да съживяваш мъртвите и не пробвай да унищожаваш каквото и да било.

Роран кимна, все така загледан в камъка.

— Магията настрана, току-що осъзнах, че има нещо много по-важно, което трябва да научиш.

— Така ли?

— Да, необходимо е да можеш да криеш мислите си от Черната ръка, Ду Врангр Гата и другите като тях. Сега знаеш много неща, които могат да навредят на Варден. Жизненоважно е да овладееш това умение, веднага щом се върнем. Докато не си в състояние да се защитаваш от шпиони, нито Насуада, нито аз или който и да било друг ще можем да ти доверяваме информация, която би могла да помогне на враговете ни.

— Разбирам. Но защо включваш Ду Врангр Гата в този списък? Те служат на теб и Насуада.

— Така е, но дори и сред съюзниците ни има не един и двама, които биха дали дясната си ръка… — Той се намръщи, като осъзна колко съответстваха на видяното думите му, — … за да разкрият плановете и тайните ни. Както и твоите. Сега ти си някой , Роран. Отчасти заради делата си, отчасти, защото сме роднини.

— Зная. Странно е да те разпознават хора, които не си срещал.

— Така е. — На Ерагон му хрумнаха още няколко свързани с темата забележки, но той не се поддаде на импулса да продължи. Това беше разговор за друг момент. — Сега, когато знаеш какво е усещането от докосването на друг ум до твоя, навярно ще можеш да се научиш как сам да докосваш умове.

— Не съм сигурен, че искам да притежавам такова умение.

— Няма значение — има голям шанс да не можеш да го правиш. Независимо от това, преди да се опиташ да разбереш, трябва да се посветиш на изкуството на защитата.

Братовчед му повдигна вежди.

— Как?

— Избери нещо — звук, образ, емоция, каквото и да е — и го остави да изпълни ума ти, докато не заличи всички други мисли.

— Това ли е всичко?

— Не е толкова лесно, колкото си мислиш. Хайде, пробвай. Когато си готов, ми кажи и ще видя колко добре си се справил.

Изминаха няколко минути. После, като видя, че Роран помръдна пръсти, младият Ездач насочи съзнанието си към своя братовчед, нетърпелив да открие какво е постигнал.

Мисловният му лъч се блъсна с пълна сила в стена, изградена от спомените на Роран за Катрина, и спря. Не можеше да проникне, не намираше пролука или слабо място, нямаше как да подкопае непробиваемата бариера, изправена срещу него. В този миг цялото същество на братовчед му се основаваше на чувствата му към Катрина и защитата му надхвърляше всичко, което Ерагон бе срещал дотогава. В ума на Роран нямаше нищо друго, на което Ерагон можеше да се опре и да използва, за да поеме контрол над него.

Тогава братовчед му помръдна левия си крак и пънът под него изскърца.

В същия миг стената, с която се бе сблъскал Ерагон, се разби на десетки парченца и стотици дребни мисли започнаха да разсейват Роран: „Какво беше… Мътните го взели! Не му обръщай внимание; той ще проникне. Катрина, спомни си Катрина. Не обръщай внимание на Ерагон. Нощта, в която тя се съгласи да се омъжи за мен, миризмата на трева и косата й… Това той ли е? Не! Концентрирай се! Не…“