Кристофър Паолини - Бризингър

След като пи още няколко пъти и медовината смекчи лошото му настроение, Ерагон каза:

— Утре може да имаме проблем.

— Какво имаш предвид?

Ерагон отправи думите си и към Сапфира:

— Спомняте ли си как казах, че ние — Сапфира и аз — лесно можем да се справим с Ра’зак?

— Аха.

— И наистина можем — каза драконът.

— Е, докато шпионирахме Хелгринд, мислех за това и вече не съм толкова сигурен. Има почти неограничен брой начини да направиш нещо с магия. Например, ако искам да запаля огън, мога да го сторя с горещина, събрана от въздуха или земята; мога да създам пламък от чиста енергия; в състояние съм да призова мълния от небето; или да концентрирам слънчеви лъчи в една точка; или да използвам търкане… и така нататък.

— Е, и?

— Проблемът е, че макар да съм способен да измисля безброй магии, за да извърша това едничко действие, блокирането на тези магии ще се нуждае от една-единствена контрамагия. Ако искаш да предотвратиш самото действие, не трябва да изграждаш заклинанието си спрямо уникалните качества на всяка индивидуална магия.

— Все още не разбирам какво общо има това с утрешния ден.

— Аз разбирам — каза Сапфира и на двамата. Тя веднага бе схванала усложнението. — Това означава, че през изминалия век Галбаторикс…

— … може и да е поставил различни защити около Ра’зак…

— … които да ги защитават от…

— … цял куп магии. Възможно е и да не мога да…

— … ги убиеш с нито една…

— … от смъртоносните думи, които знам, нито пък…

— … с атаки, които можем да измислим сега или тогава. Може да…

— … се наложи да разчитаме на…

— Спрете! — извика Роран и се усмихна измъчено. — Моля ви, спрете. Главата ме заболява, като правите така.

Ерагон млъкна с отворена уста. До този момент не бе осъзнал, че двамата със Сапфира довършват думите си един на друг. Тази констатация му хареса — показваше, че са постигнали нови висоти на сътрудничество и действат заедно като едно същество. А това ги правеше много по-могъщи, отколкото би бил всеки от двамата поотделно. Същевременно обаче го разтревожи мисълта, че подобно партньорство в самата си същност потъпква индивидуалността на всеки от тях.

Затвори уста и се изкикоти.

— Извинявай. Безпокоя се от следното: ако Галбаторикс е предвидил да вземе определени предпазни мерки, може да се окаже, че оръжията ни са единственото, с което можем да убием Ра’зак. Ако това е истина…

— Утре само ще ти се пречкам.

— Глупости. Може и да си по-бавен от Ра’зак, но не се съмнявам, че ще им дадеш основание да се боят от оръжието ти, Роран Стронгхамър. — Комплиментът, изглежда, зарадва братовчед му. — Най-голямата опасност за теб идва от факта, че Ра’зак или Летрблака биха могли да те отделят от мен или Сапфира. Колкото по-близо сме един до друг, в толкова по-голяма безопасност ще бъдем. Двамата със Сапфира ще се опитаме да ги държим заети, но някой от тях може да ни се изплъзне. Четирима срещу двама не е добра комбинация, ако човек не е един от четиримата.

После Ерагон каза на Сапфира:

— Сигурен съм, че ако имах меч, бих могъл сам да убия Ра’зак, но не зная дали ще мога да надвия две бързи като елфи създания, въоръжен единствено с тояга.

— Ти настоя да носиш тази суха клечка вместо истинско оръжие — отвърна тя. — Спомняш ли си, че ти казах, че може да не е достатъчна срещу опасни врагове като Ра’зак?

Ерагон неохотно се съгласи.

— Ако магията ми ни предаде, ще се окажем много по-уязвими, отколкото си мислех… Утрешният ден може да приключи доста зле.

Продължавайки нишката на разговора, който преди това бе чул, Роран каза:

— Тая магия е рискована работа.

Дънерът, на който седеше, изстена протяжно, когато той облегна лакти на коленете си.

— Така е — съгласи се Ерагон. — Най-трудната част е да предвидиш всяко възможно заклинание; прекарвам повечето си време в чудене как да се защитя, ако бъда атакуван по този начин , и дали някой друг магьосник не очаква да направя това .

— Можеш ли да ме направиш силен и бърз като теб?

Младият Ездач обмисли въпроса няколко минути, преди да отговори:

— Не виждам как. Енергията, която е нужна да направя това, ще трябва да дойде отнякъде. Двамата със Сапфира можем да ти я дадем, но тогава ще загубим толкова скорост или сила, колкото ти си придобил.

Онова, което не спомена, беше, че тази енергия може да се извлече и от околните растения и животни, но на ужасна цена, а именно — смъртта на по-малките създания, чиято жизнена сила извличаш. Техниката беше велика тайна и Ерагон чувстваше, че не бива да я разкрива току-така. Нещо повече, тя нямаше да свърши работа на Роран, защото около Хелгринд нямаше достатъчно живи същества, за да захранят тялото му.