Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Дори ти не можеш да си на две места едновременно.

Накор се засмя.

— Не бъди толкова сигурен, Магнус. Просто още не е научил този трик.

— Нека да проверя дали все пак не е останало нещо — каза Пъг и затвори очи.

Накор и Магнус замълчаха и го оставиха да се съсредоточи. Пъг разтвори съзнанието си и проследи енергията, която бе дошла от Опардум и бе… Очите му се отвориха и той пребледня.

— Варен!

— Татко?

Пъг изглеждаше наистина потресен.

— Разпознах компонент от този разлом. Знам къде е избягал Варен.

— Къде? — обичайното весело изражение на Накор бе изчезнало.

— Нагласил е този разлом да се отвори при смъртта му. Прехвърлил се е на Келеуан. Лесо Варен е някъде в империята Цурануани!

Най-злото същество, което познаваха, беше на свобода в империя три пъти по-голяма от Велики Кеш и издирването му трябваше да почне отначало.

Джоми стоеше и мигаше учудено. Мари се втурна да посрещне Калеб и синовете си. В един момент стояха в тайната квартира на Чезарул в Кеш, а в следващия се озоваха пред вилата на Острова на чародея.

За разлика от останалите си роднини, Калеб бе останал още един ден, за да се види с Каспар и Турган Бей и да уредят въпроса с агентите на Конклава. Магнус беше съобщил на Мари, че останалите са добре и ще се приберат следобед.

— Кое е това момче? — попита Мари, щом спря да целува синовете си.

Калеб се усмихна малко виновно.

— Може да се каже, че си осинових трето дете.

— Няма страшно — усмихна се червенокосият. — Няма да ти казвам „майко“, ако това те притеснява.

Мари поклати глава и се усмихна.

— Е, ще свикна. Хайде влизайте. Сигурно сте гладни.

Калеб прегърна жена си и тръгнаха към къщата. Джоми понечи да ги последва, но Зейн го дръпна за ръката.

— Ядохме преди да тръгнем.

— Пак съм гладен! — намръщи се Джоми.

— Ще дойдем след малко — подвикна Тад и го хвана за другата ръка. — Само да му покажем острова.

— Дано да си струва — каза Джоми, докато го дърпаха от вилата.

— Хайде — Тад се затича.

— Къде отиваме?

— Към езерото! — извика Зейн и започна да се разкопчава.

— Езеро ли? Че за какво?

— Да поплуваме — отвърна Тад.

Джоми спря.

— Да плуваме!? Не искам да плувам. Искам да ям.

Зейн се обърна и пак го дръпна за ръката.

— Повярвай ми, искаш да плуваш.

В този момент някъде пред тях се чу женски смях и гласове, които поздравяваха Тад.

— Момичета? — лицето на Джоми светна.

— Ела да те запознаем.

Джоми хукна така, че чак изпревари Зейн.

Смехът и звуците от плискаща се вода ставаха все по-шумни.

Двама облечени в черно мъже вървяха през полето.

И двамата носеха робите на Велики магьосници от Събранието. На зазоряване ги бяха пратили да проверят слуховете за нов потенциален разлом към света на дасатите.

— Ето — каза първият, посочи напред и забърза.

Високият му спътник го последва. Когато стигнаха до това, което търсеха, спряха. Нисичкият вдигна ръце, сякаш за да се защити.

Наистина имаше разлом и макар да беше широк само педя, през него се бе промъкнало някакво същество. Мъжете го загледаха учудено.

Не беше по-голямо от бебе, но стоеше право и ги наблюдаваше. Имаше хуманоидна форма — глава, две ръце и два крака. Лицето му беше почти без черти, а очите и устата бяха тесни цепки. Главата му беше съвсем кръгла. Имаше по четири пръста на ръцете и беше облечено в черни панталони и риза. Държеше малък метален жезъл и с цвърчащ звук го заби в земята до разлома.

— Какво е това? — попита първият магьосник.

— Не знам — отвърна другият.

Спътникът му го изгледа, защото гласът му звучеше странно.

— Добре ли си? — мъжът бе хванал треска и бе изкарал на легло последните три дни, но тази сутрин се бе оправил.

— Няма проблем.

Нещото погледна към сутрешното слънце и потръпна, въпреки че беше топло. Изобщо не обръщаше внимание на магьосниците.

— Какво ли прави? — попита по-ниският.

— Изглежда… — другият направи пауза, сякаш търсеше думи, — очаровано от слънцето.

— Ако това, което сме чували за света на дасатите, е вярно, тяхното слънце не свети.

— Така ли?

Първият отново изгледа спътника си.

— Виж жезъла!

Малкият жезъл пръскаше лилави искри, които отиваха в разлома. Скоро от него започнаха да излизат някакви лилави светкавици.

— Мисля, че черпи енергия — каза вторият и гласът му отново прозвуча странно.

— Според Пъг тези разломи са привлечени от талноя. Но той смята, че им трябва енергиен източник, за да ги поддържа отворени. Трябва да го унищожим веднага!