Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Какво беше това? — попита Миранда.

— Смъртният разлом на Варен според мен — каза Пъг. — Нали, Накор?

— И аз така мисля — отвърна исаланецът.

— Какво значи това? — попита Магнус.

— По-късно ще ти обясня — рече Пъг. — Сега важното е, че Велики Кеш е в безопасност и че Варен изчезна завинаги.

Миранда не изглеждаше щастлива, но кимна.

— Ваши височества, добре ли сте? — попита Турган Бей, който се бе приближил до принцовете.

— Добре сме — отвърна Сезиоти и застана до брат си. — Дядо ни?

— Той е умрял преди година — отвърна Каспар. — Онова невероятно възстановяване от смъртно легло е бил магьосникът Лесо Варен, който е обсебил тялото му. Варен се опитваше да разпали кървав конфликт.

— Защо? — попита по-възрастният принц.

— Ваше височество, нека да отидем в Галерията на лордовете и командирите и да обясним събитията пред колкото се може повече хора — каза Пъг. — Имаме много работа.

— Като за начало трябва да решите как ще управлявате Империята — каза Каспар на принцовете.

Магнус бе прегърнал майка си.

— Елате в двореца — каза Пазителят на цитаделата. — Трябва да възстановим реда възможно по-бързо.

Влязоха при стотина нетърпеливи благородници. Още стотици вече прииждаха в Галерията.

— Чуйте думите на императора! — провикна се Дангаи. — Чуйте думите на Сезиоти, Онзи, който е Кеш!

— Е, поне няма да се тревожим за този проблем — прошепна Миранда в ухото на съпруга си.

— Само че има други — въздъхна Пъг.

— Нима не е така винаги?

Стотици кешийски благородници с нямо учудване слушаха историята на Пъг. Сезиоти седеше на трона. Дангаи беше от дясната му страна, а Миранда, Калеб, Накор и Бек малко по-встрани, вляво.

Пъг беше в центъра на арената и гледаше към надвисналите галерии. Говореше бавно и спокойно и се мъчеше да обясни за вековната си борба с Варен. Разбира се, внимаваше да не разкрива твърде много за Конклава. За благородниците звучеше така, сякаш малка група магьосници са издирили ренегат от своите и са го премахнали. Мнозина едва ли щяха да повярват на историята, ако сами не бяха видели финала. Сега бяха готови да приемат всичко, стига редът да се възстанови бързо.

За щастие въпросът с наследството бе уреден без спорове. Всички бяха съгласни, че Сезиоти ще управлява, а Дангаи ще е дясната му ръка.

— Уважаеми лордове и командири — каза Сезиоти. — Утре започва официалният траур за дядо ми. Въпреки това, което се случи тази нощ, той управлява справедливо и разумно почти век.

Въздъхна тежко и Пъг разбра, че напълно усеща тежестта на шестдесет и едната си години.

— Ние трябва да прегърнем наследството му и да управляваме също толкова разумно — Сезиоти огледа присъстващите. — Моля ви да се върнете по домовете си и да кажете на всички, че в Кеш всичко е наред.

Постепенно лидерите на Империята напуснаха помещението. Турган Бей махна на останалите да излязат през вратата зад трона. Последен тръгна Сезиоти, лицето му бе тъжно.

Докато вървяха по коридора към императорските покои, към него се приближи Накор.

— Съжалявам за дядо ви, ваше величество. Той беше добър човек.

Сезиоти се изненада.

— Спомням си те! Но… тогава бях още момче…

— По-стар съм, отколкото изглеждам — засмя се Накор. — Аз дадох на баба ви малкия сокол, за да може имперската традиция да продължи.

Императорът погледна Турган Бей и той кимна.

— А този кой е? — попита Сезиоти, когато стигнаха до покоите му. Пред тях пазеха мъже от Вътрешния легион вместо убитите гвардейци.

— Това е Бек — отвърна Накор. — Той идва с мен.

— Къде? — попита Ралан.

— Тази нощ вкъщи, а после някъде другаде.

Бек кимна, сякаш думите на Накор обясняваха всичко.

Пъг се обърна към Магнус.

— Иди с Накор и проверете следите от смъртния разлом западно от Маладон. Ако Варен е избягал отново, трябва да разберем къде е отишъл.

— Добре, татко.

Пъг го спря с леко докосване по рамото.

— Справи се добре, сине. Гордея се с теб.

Магнус се усмихна.

— Благодаря — след това се обърна към Накор и Бек. — Нощта е млада и ни чака работа.

След секунда тримата изчезнаха.

— Татко, момчетата са с Чезарул и трябва да ида при тях — каза Калеб и погледна многозначително. Искаше да се махне. Пъг много добре го разбираше: колкото по-малко агенти на Конклава останеха да обясняват, толкова по-малко лъжи трябваше да измислят.

— И ти се справи добре — каза той на втория си син.

Турган Бей беше свикал съвещание в императорските покои, с достатъчно храна, вино и ейл за двеста души. Повечето слуги се бяха разбягали, но най-верните бяха останали.