Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Нощни ястреби!

Тад и Зейн извадиха мечовете си.

Джоми направи крачка назад към изхода и побягна.

— Могат да ни нападат само по един-двама — каза Калеб и отстъпи.

Първият убиец вече замахваше към него.

Застаналият на отсрещната сграда Магнус усили с магия зрението си, за да види по-добре какво става на площада. Забеляза Каспар, Амафи и Паско — стояха до входа, откъдето щеше да влезе императорът.

Появи се церемониалмайсторът с натруфената си шапка с пера и наметката от леопардова кожа. Размахваше с лекота масивния жезъл от слонова кост. Зад него вървяха множество музиканти. Няколко гвардейци се насочиха към трона, а церемониалмайсторът заговори.

Процесията се придвижваше бавно. Накор и Бек чуваха гласа на церемониалмайстора, но не различаваха думите. В края на процесията дузина носачи мъкнеха голям стол, на който седеше престарял мъж.

Накор погледна дузината гвардейци, които вървяха зад стола, и сложи ръка на рамото на Бек.

— Ще почакаме.

— Какво? — попита младежът.

— Да се случи нещо интересно.

Каспар оглеждаше лицата в тълпата, без да е сигурен какво очаква да види. Разпознаваше мнозина, макар да не им знаеше имената. Някои от предишните си визити, други от последния месец.

Процесията бе в края на парада. Това бе направено, за да може императорът да види по-екзотичните участници, а след това щеше да има грандиозни фойерверки. Празникът щеше да е в разгара си. Пияниците щяха да припадат по улиците, стражата щеше да спира побойниците, щяха да се зачеват бебета, а на другия ден населението щеше да се върне към обичайния си живот.

Целият град празнуваше, но повечето му жители бяха скупчени тук.

Каспар осъзна, че ако нещата излязат от контрол, ще бъдат причинени повече щети, отколкото на всяко друго място по друго време.

Внесоха стола на императора и Каспар несъзнателно сложи ръка на дръжката на меча си.

Калеб прониза следващия облечен като гвардеец убиец.

— Калеб, зад нас! — изкрещя Зейн.

Той рискува да погледне надясно и видя двама с униформи на гвардейци да тичат към тях.

— Това са онези от портата! Зает съм!

Зейн и Тад се завъртяха да ги посрещнат, докато Калеб преграждаше вратата.

— Поемам десния! — извика Зейн. Тад кимна и скочи срещу левия нападател. — Идиот! — изкрещя брат му и скочи след него.

Номерът успя, защото щом видя, че и двамата нападат приятеля му, другият убиец се извърна да му помогне и така се откри за удара на Зейн.

Осъзна грешката си само миг преди да загине.

Сега вече наистина бяха двама срещу един. Помнеха на какво ги бяха учили инструкторите на Острова на чародея. Но пък сега боят беше истински, а не тренировка.

Тад хвърли поглед към Калеб. Нападателите бавно го изтикваха от вратата.

Противникът им явно беше опитен боец, защото се заотдръпва към стената, та да не му минат в гръб.

Беше време за следващия номер. Двамата си кимнаха и скочиха едновременно наляво. Мъжът беше изправен пред избор чий меч да отбие и замахна към Зейн. В същия миг Тад скочи напред и го посече във врата.

Още преди мъжът да падне, двамата се обърнаха и хукнаха към Калеб, който вече бе изтикан на улицата, а останалите убийци се изсипваха от кръчмата.

— Бягайте!

— Не! — отвърна Зейн и застана до брат си и баща си.

— Насам! — извика Тад и заотстъпва по улицата.

Тръгнаха в линия, а от кръчмата излязоха поне двадесет мъже. Тримата знаеха, че скоро ще ги обградят, но ако побегнеха, щяха да ги убият в гръб. Най-добрият ход беше достатъчно бързото отстъпление, за да държат всички убийци пред очите си.

Изведнъж покрай тримата профуча Джоми, вдигнал тежка тояга. Замахна с див крясък и разби черепа на един от мъжете.

Покрай Калеб и момчетата вече се изсипваха десетки хора. Донмати, мършавият агент на Чезарул, спря до Калеб.

— Колко хора водиш? — попита го той.

— Петдесет.

— Опитайте се да заловите някого жив. Всичките са Нощни ястреби.

— Хайде — извика Тад и хукна след хората на Чезарул.

Калеб кимна и го последва със Зейн.

Нощните ястреби се сражаваха яростно и загинаха до последния въпреки опитите да се залови пленник. Внезапно настана тишина.

Калеб махна на момчетата и на Донмати да се приближат.

— Помислих, че побягна — каза на Джоми.

— Няма такова нещо — отвърна усмихнато червенокосият. — Просто отидох за помощ.

— Добра работа — Тад го потупа по рамото. — Нямаше да издържим.

Джоми сви рамене.

— Като гледам, се справяхте добре.