Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Просто се мъчехме да останем живи — обади се Зейн.

— Няма градска стража — намеси се Донмати.

— Няма и как да има — Калеб посочи портата в другия край на улицата. — Някой е убил пазачите и ги е сменил с Нощни ястреби. Мъжете от градската стража или са избити, или поддържат реда на площада. Изпрати двама от хората си да претърсят кръчмата. И още един да каже на Чезарул, че влизаме в двореца.

— Така ли? — попита Тад.

— Този, който е подготвил това, очаква Нощните ястреби да връхлетят горните нива и да започнат клането — Калеб се усмихна. — Вместо това ще получи нас.

И поведе агентите на Конклава към неохраняваната порта.

Тълпата се радваше на фойерверките. Каспар не им обръщаше внимание, а продължаваше да оглежда хората около императора. Забеляза, че двете дузини млади жени, които бяха в покоите му, когато играха шах, са тук и сега. Бяха заели различни позиции, формиращи кръг около подиума. Тази подробност щеше да му убегне, ако се бе загледал по фойерверките.

— Виждаш ли куртизанките до гвардейците? — обърна се той към Амафи.

— Прекрасни са, ваше великолепие.

— Да, но виж как са застанали.

— Не като наложници, а като стража на императора.

Младите жени, които се бяха подхилвали при посещението на Каспар, сега стояха с изкуствени усмивки и непрекъснато оглеждаха тълпата.

— Не поглеждай никоя от тях в очите — Каспар се усмихна, все едно казваше на Амафи нещо весело. — Засмей се и погледни фойерверките.

— Оглеждат тълпата. За какво ли, ваше великолепие?

— Може би търсят нас — прошепна Каспар. — Къде е Паско?

— От другата страна, както наредихте.

— Добре. Ако можем…

Императорът се надигна.

Церемониалмайсторът удари с жезъла си по мрамора и цялото горно ниво замлъкна.

Онези долу също видяха станалия император и притихнаха. След минута единствените звуци, които се чуваха, бяха от отдалечените празненства по булеварда.

— Сега! — каза Каспар. — Започва се!

Каспар стисна рамото на Амафи.

— Приготви се!

— Какво очакваме?

— Не знам — отвърна Каспар.

Императорът вдигна ръце.

— Поданици мои! — извика Диигаи и гласът му прозвуча изненадващо силно за човек на неговите години. Целият площад можеше да го чуе. — Днес празнуваме деня на Средилетие, Банапис!

Тълпата се развика радостно и той направи пауза. Каспар хвана изпратения от Пъг амулет и скъса верижката. Стисна го в лявата си длан — дясната бе на дръжката на меча. Беше напълно подготвен.

Погледна принцовете и семействата им. Сезиоти и Дангаи наблюдаваха дядо си с интерес. По-големият брат изглеждаше изненадан, защото не бе предвидено обръщение на императора.

Дангаи засече погледа на Каспар и той леко му кимна. Принцът придърпа малкия си син зад себе си и сложи ръка на дръжката на меча си.

— Имаме голям повод за радост! — извика императорът. — Цари мир и реколтите са богати. Но, уви, има и повод за тъга.

Тълпата се разшумя, защото не очакваше подобна реч на празника.

— В сърцето на империята се крият тези, които искат да сринат всичко! Тези, които искат коварно да забият кинжал в сърцето на Кеш. Дори в момента тези предатели са сред нас!

— Горко на Кеш, щом бащата трябва да срещне тази тъга: да бъде предаден от най-близките си, които обича! — старецът вдигна костелив пръст към внуците си. — Ето ги архитектите на лудостта. Предателите, които се готвят да пролеят кръв в собствения си дом. Моите внуци са източникът на неприятностите, които обгръщат империята.

Двамата братя бяха като зашеметени. Сезиоти не можеше да повярва на очите и ушите си. Объркването на Дангаи също бе очевидно, макар че той беше предупреден за възможната опасност.

— Но сега тази лудост ще свърши! — изкрещя императорът. — Хванете ги!

Гвардейците се поколебаха, но двама пристъпиха напред. Петима-шестима въоръжени мъже им препречиха пътя. Те бяха от Вътрешния легион и нямаше да се подчинят на заповедта на императора да оставят братята на Гвардията.

Настъпи напрегнат момент. Много благородници се дръпнаха панически, докато други се приближиха. Ситуацията беше напечена и Каспар силно стисна призоваващия амулет.

Внезапно момичетата около подиума извадиха ками и прерязаха гърлата на гвардейците, които не се бяха подчинили на заповедта. Императорът изпищя истерично:

— Убийство!

— Ваше великолепие, той да не е полудял? — попита Амафи.

— Не — Каспар извади меча си. — Луд е от много време — махна на двамата си слуги и тръгна към принц Дангаи.