Реймънд Фийст: Полетът на Нощните ястреби

— Хванете ги! Убийте ги! — изкрещя императорът и двамата гвардейци пристъпиха напред, но легионерите ги спряха.

Войниците на Дангаи се движеха по долните нива на площада и успокояваха хората, убеждаваха ги да не се месят в драмата между императора и внуците му. Каспар чуваше гласовете, които призоваваха за спокойствие, сред надигащата се паника. Мнозина опитваха да се изтеглят към булеварда, но пътят им бе препречен от хора, които искаха да разберат какво става. Блъсканицата можеше да прерасне за минути в безредици.

— Дядо! — извика Дангаи, докато Каспар заставаше до него. — Що за лудост? Няма никакво предателство!

— Няма предателство ли!? — жилите на врата на стареца се бяха издули. Той беше на повече от сто години и сърцето му сигурно бе на път да се пръсне въпреки магията, която удължаваше живота му. Бузите му бяха зачервени, по лицето му течеше пот. — Стоиш с чуждите провокатори! И твърдиш, че няма измяна? — посочи Каспар и принца. — Убийте ги!

За момент никой не помръдна, след което двадесетте млади наложници запищяха и се хвърлиха напред. Легионерите най-близо до тях паднаха прободени или отстъпиха с дълбоки рани.

— Защитавайте се! — извика Каспар и пристъпи към най-близкото момиче. — Изведете децата!

Дангаи избута най-малкия си син към майка му и извади меч.

Една от конкубинките налетя към него. Принцът я прониза в гърдите и с едно движение извади меча си.

— Никаква милост! Те са омагьосани!

Ако Каспар не бе предупредил Дангаи, вероятно принцовете и семействата им щяха да загинат. Но сега момичетата бяха въоръжени само с ками срещу опитните легионери и нямаха шанс. Нито една не отстъпи и не опита да се защити.

Каспар чуваше как в далечината хората викат: задаваха въпроси и си отговаряха. Внезапно отнякъде изникна Калеб.

— Държим входовете към двореца — обърна се към императора. — Убийците, които очакваш, няма да дойдат. Унищожихме ги.

Лицето на стареца стана лилаво.

— По-добре седни, че ще ти се пръсне сърцето… Лесо! — извика Каспар.

Императорът започна да се смее налудничаво и Каспар пусна амулета на Пъг на земята и го настъпи с крак.

Накор едва виждаше от главите и раменете на задръстващите вратата хора. Поне стотина благородници вече бяха напуснали площада и още се опитваха да ги последват. Но мнозина стояха, гледаха безумния император и пречеха на движението и в двете посоки.

— Бек, ако обичаш, помоли тези хора да се отдръпнат.

Едрият младеж се усмихна. Очите му светеха под сянката на черната шапка.

— С удоволствие — каза той и хвана двамата най-близки. — Изчезвайте!

Мъжете видяха решителното му изражение, отказаха се да спорят и отстъпиха по коридора.

Бек налетя като буря и взе да дърпа хората без оглед на рангове.

— Разкарайте се!

Тълпата бързо се отказа да гледа конфликта между дядото и внуците и се разпръсна.

— Това не е добре — каза Накор, щом видя императора.

В този момент се появиха Пъг и Миранда.

— Варен е обсебил тялото му! — извика Каспар.

— Това вече е прекалено! — изкрещя императорът. — Нещата тъкмо се бяха подредили… — изпищя и махна с ръка. От дланта му изскочи ослепително кълбо и се понесе към Пъг и Миранда.

Мигновено около Каспар, Калеб и останалите се издигна пулсиращ щит от синкава енергия.

От другата страна на площада хилядите празнуващи нададоха радостни възгласи, защото решиха, че е поредният фойерверк.

Въздухът се изпълни със странна миризма, сякаш бе паднала светкавица.

— Свърши се! — извика Пъг.

Лесо Варен се засмя.

— Никога не свършва, Пъг. Не те ли научих вече? Ако убиете това тяло, ще си намеря друго. Не можеш да ме спреш!

— Мога! — каза Пъг и измъкна съда изпод робата си.

Изражението на магьосника се промени.

— Не! Невъзможно! — старческите ръце се размахаха бясно, сякаш дирижираха полудял оркестър, и въздухът се изпълни с енергия, която накара мнозина да побегнат. Долу на площада също започнаха да усещат, че нещо не е наред, и взеха да отстъпват.

Каквото и да се случваше, не беше нормално и лъхаше на черна магия. Закоравелите ветерани не можеха да вдигнат мечовете си, а останалите се дърпаха като деца, видели освирепяло куче. Дори някои от най-твърдите войници се обърнаха и побягнаха.

— Мога и ще го направя — Пъг счупи съда в мраморния под и от него излезе зеленикав облак, завихри се и полетя към Варен.

А магьосникът приклекна и го лапна. Изведнъж тялото му се изпълни с енергия и чертите му започнаха да се променят. Владетелят на Кеш ставаше по-млад с всяка минута.