Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Стигнаха до една пещера под линията на снеговете и Ерик напали огън и улови няколко заека. Там останаха още два дни. След това започна дългото пътуване, като Ерик не само че не откри долината с конете, но почти се обърка и пое към грешния бряг на река Дии и нямаше как да се прехвърлят на южния бряг на морето.

Въпреки всичко успяха да стигнат някак си до брега и да открият рибарското село. Но то беше нападнато от сааурски патрул, а навесът и корабът — изгорени. Шестимата мъже, оставени да го пазят, бяха убити. Сааурците били оставили засада и пазили още две седмици, но след като никой не се появил, си бяха тръгнали.

Когато разбраха всичко това, Ерик и другите оцелели бяха обхванати от страшно отчаяние, но след един напразно изхабен ден Ерик организира останалите трима здрави мъже и направиха скромен лагер на известно разстояние от селището.

Селяните им помагаха с желание, защото разбираха, че са врагове на техните потисници, и нито един жител на малкото селце не предложи да ги предадат на армията на Изумрудената кралица.

Наблюдаваха кораба, който се очертаваше все по-ясно на хоризонта. Накрая Калис рече:

— Това е кралски кораб.

Алфред и Реналдо въздъхнаха с облекчение, а Миша отправи кратка благодарствена молитва към Тит-Онанка, бога на войната.

— По-добре да слезем в селото — каза Калис.

Ерик крачеше до капитана в случай, че му потрябва помощ. Той имаше повече наранявания, отколкото би могъл да понесе всеки смъртен, но все още беше жив и дори бавно оздравяваше. Щяха да му останат белези от изгаряния по лявата страна на лицето, но косата му вече порастваше. За такива сериозни рани белезите не бяха нищо особено — Ерик бе почиствал раните ежедневно и редовно бе прилагал рейки. Забелязваше се известна слабост в лявата му страна и капитанът все още понакуцваше, но Ерик бе сигурен, че стигнеха ли до Кралството, с известна помощ от хирурзите на принца или от жреците-лечители в някой от храмовете, Калис бързо ще възвърне предишната си форма. Избягваха да споменават Боби дьо Лунвил, оставен сам в ледения гроб високо в планините. Ерик знаеше донякъде, че нежеланието да се говори за мъртвите е част от елфското наследство на Калис. Той също чувстваше случилото се като лична загуба: Боби беше нещо повече от приятел на Калис. Той беше първият зачислен в Пурпурните орли и беше издържал по-дълго от всеки друг в отряда.

Изведнъж Ерик осъзна с известно чувство на пълна изненада, че сега само Джедоу Шати е служил по-дълго при Калис от него, а той бе изкарал близо три години. Поклати замислено глава.

— Какво има? — Капитанът бе забелязал жеста му.

— Тъкмо си мислех — отвърна Ерик, — че дълголетието не е отличителен белег на тази служба.

— Вярно е — каза Калис. — Но смятам, че клането тепърва започва. От нас петимата може би никой няма да е жив, когато всичко това свърши.

Ерик не каза нищо. Стигнаха селото, където един от по-старите рибари, Раджис, попита:

— Искате да посрещнете този кораб ли?

— Да — каза Ерик. — Това е един от нашите. Ще ни отведе у дома.

Селянинът кимна и се ръкува с младия сержант, после с Калис и с останалите.

— Можем само да ви благодарим — каза капитанът.

— Ако това помогне за поражението на Изумрудената кралица, не искаме благодарности.

Качиха се на една лодка, избутаха ги зад прибоя и двама рибари започнаха да гребат. Приближиха кораба и Ерик учудено възкликна:

— Това не е кралски кораб!

— Да, издигнали са търговски флаг — каза Калис.

— Какво? — попита Алфред. — Това търговски кораб ли е?

— Така изглежда — отвърна Калис.

След няколко минути Ерик се поколеба.

— Не знам… — почна той, изправи се и започна да маха с ръце. Платноходът се приближи и няколко души на борда започнаха да им махат в отговор. Внезапно Ерик позна единия.

— Това е Ру! — извика той радостно. — Това е Ру!

Минута по-късно добави.

— С него е и Накор! И Шо Пи!

Скоро опряха до борда на кораба и отгоре пуснаха въжена стълба. Двама моряци провесиха допълнителни въжета и помогнаха на Калис да се изкатери. Ерик остана последен и си взе сбогом с двамата рибари.

Щом стъпи на борда, видя Накор, Шо Пи и Ру. Ру пристъпи напред и двамата приятели се прегърнаха.

— Толкова се радвам, че те виждам — каза Ерик. — Повече, отколкото можеш да си представиш.

Като гледаше петимата изгорели от слънцето, недохранени, парцаливи и мръсни мъже, Ру поклати глава.

— Само вие петимата ли сте?

— За тези знаем — отвърна Калис. — Миранда поведе дузина с нея.