Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Много години минаха, Томас. — Пъг шляпна приятеля си по гърба. В гласа му прозвуча искрено съжаление.

Шо Пи и Накор бяха представени на Томас, Военачалника на елфската войска в Елвандар. След това ги представиха и на една поразителна жена с царствена осанка — Агларана, кралицата на Елвандар.

— Радвам се да ви видя, милейди — каза с усмивка Накор, а Шо Пи коленичи. Елфската кралица беше младолика, въпреки възрастта си, която се изброяваше със столетия. Косата й беше червеникавозлатиста, очите й бяха тъмносини, а красотата й спираше дъха, макар че беше малко странна.

Един елф, който изглеждаше млад по човешките стандарти, се приближи и застана до Томас.

— Това е Калин — каза Томас, — наследник на трона на Елвандар и брат на сина ми.

Принц Калин приветства новодошлите, после се обърна към Пъг.

— Преди час пристигна Миранда.

— Къде е? — попита Пъг.

— Оттук. — Томас посочи друга платформа, разположена близо до първата.

Шо Пи ги последва зашеметен. Самите дървета бяха изпълнени със светлина и магия. Навсякъде се долавяше дълбокото усещане за покой и уреденост, стигащи до непознати равнища.

Отидоха на посоченото място, където Миранда разглеждаше странен светещ скъпоценен камък, както и един шлем. Никой от заобиколилите я елфи не докосваше предметите, но всички бяха вперили напрегнати погледи в тях.

— Миранда! — избърза напред Пъг.

Тя се обърна и като го видя, се хвърли към него и обви шията му с ръце.

— Толкова се радвам да те видя!

— А Калис? — попита Пъг.

— Раниха Го.

— Много зле ли?

— Много.

— Кажи ми къде да го намеря — каза след момент Пъг.

— Не мога. Носи амулет, който го предпазва от магическо проследяване. Защитава го от пантатийците, но същевременно го крие и от нас.

— Разкажи ми какво стана.

Миранда възстанови в стегнат вид събитията от подземния свят и описа тайните, които бяха разкрили, както и начина, по който се бе оттеглила.

— Оставих шестимата мъже, онези, които оцеляха в битките по пътя, в една студена пещера под върховете — завърши тя. — Моля се да са успели да слязат от планините, но се страхувам, че може би вече всички са измрели.

— Всеки от нас знае рисковете — въздъхна Пъг.

Миранда кимна и стисна ръката му, но лицето й остана все така тъжно и затворено.

— Виж тези неща — каза тя. — Калис реши, че са много важни и че трябва да ги донеса тук.

— Какво е това? — Пъг погледна ключа.

— Пантатийска вещ. Ключ, с който да се освободи Зелената господарка от Камъка на живота — каза Миранда.

Пъг погледна предмета със съмнение. Дълги минути го наблюдава, като поставяше ръката си над него, но не го докосваше. Няколко пъти затваряше очи и устните му мърдаха. По едно време от дланта му се отдели слаба енергия и се насочи към камъка. Накрая Пъг каза:

— Това наистина е някакъв ключ, със сигурност, но предназначението му не е да освобождава валхеру…

Огледа събралите се заклинатели на Елвандар и се обърна към най-възрастния.

— Татар, какво виждаш?

— Това е от тези неща, чиито имена не бива да се споменават — каза старшият съветник на кралицата. — Но в него също така има и някакво чуждоземно присъствие, за което нямам никаква представа.

— Демонът, за който говори ти, Миранда? — попита Пъг.

— Не. Това е почти несъзнателно същество, убийствен продукт, чист и прост. Гледах го как действа и доколко беше мощно, за да се бори срещу дузина змиежреци вкупом; то е хитроумно, но не и интелигентно — най-малкото не такова, че да може изобрети подобен предмет. Но както и да е създадено това същество, праотецът му не е обикновен. Някой е изпратил демона през разлом в сърцето на пантатийския дом да предизвика хаос и да ги унищожи — същото намерение, каквото имаме и ние.

— Веднъж вече — обади се Пъг — си имахме работа с двойствен план; защо да не е така и този път?

— Какво мислиш? — попита Томас.

— Навремето Мурмандамус — Пъг потри брадата си — не беше нищо повече от фалшив образ, подстрекаващ моределите да се надигнат и да превземат Сетанон — една пантатийска хитрост. Може би сега си имаме работа с демонска хитрост, целяща да накара пантатийците да завладеят Камъка на живота?

— С каква цел? — попита Агларана.

— Власт — въздъхна Пъг. — Това е могъщо средство, без значение кой го владее.

— Оръжие — поправи го Накор, — не средство.

— А как стои въпросът с валхеру? — попита Томас. — Може ли да се допусне, че някакви други сили мислят да вземат Камъка на живота и да го използват по някакъв начин, без да имат връзка с онези, заловени в самия камък?