Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

Ерик знаеше, че единствената възможност е да отдъхнат няколко дни, а после студът и гладът щяха да ги прогонят от пещерата надолу в равнината.

Алфред и един войник взеха тялото на дьо Лунвил и го отнесоха в студа. Ерик отново се втренчи в лицето на Калис.

— Обещавам, Боби — каза тихо той. — Ще го опазя жив.

След малко двамата се върнаха и Алфред каза:

— Наблизо има малка ледена пещера. Положихме го вътре и затрупахме входа с камъни. — Приближи се до огъня и допълни: — Мисля, че дори някога ледът тук да се стопи, той ще бъде на сигурно място, сержант.

Ерик кимна. Беше изпаднал в черно отчаяние и чувстваше, че не може да прави нищо, освен да се просне и да заспи. Вместо това трябваше да обсъжда планове и да действа, понеже сега на него разчитаха шестима мъже и едно много важно създание, което беше повече от човек и чието оцеляване зависеше от него, а той беше обещал и щеше да направи всичко, за да го спаси. Пое дълбоко дъх, отхвърли умората и мрачните мисли и се съсредоточи върху въпроса как да изведе хората от тези планини.

Ру чу шум от спорещи гласове и погледна надолу. Няколко души се надвикваха:

— Накор! — каза той, докато исаланският комарджия бързаше нагоре по стълбите, едно стъпало пред тримата келнери, които се мъчеха да го спрат.

— Не може да се качвате горе! — викна Курт, опитвайки се да дръпне Накор.

Ру стана и каза:

— Всичко е наред, Курт. Това е стар… бизнес партньор.

— И аз това се мъчех да му кажа — каза Накор и се ухили на Курт. Смъмреният келнер се обърна и заслиза надолу.

— Какво те води насам? — попита Ру.

— Исках да те видя. Току-що идвам от двореца и лорд Джеймс ми каза, че можеш да ми дадеш кораб. Трябва ми кораб. Каза, че във вашата фирма имало доста кораби, така че дойдох да взема един.

— Искаш да ти дам кораб ли? — засмя се Ру. — За какво ти е?

— Калис, Ерик, Боби и другите са закъсали там долу, в Новиндус — сухо каза Накор. — Някой трябва да отиде и да ги прибере.

— Какво искаш да кажеш с това „закъсали“? — попита Ру.

— Те отидоха да открият и унищожат пантатийците — каза дребният мъж. — Не знам дали са ги унищожили, но са ранени зле. Калис изпратил Миранда при баща си и сега са загазили там и не могат да се върнат у дома. Лорд Джеймс не може да отдели кораб, защото пази своите бойни съдове за защита на града. Така че си помислих дали не мога да взема един от теб.

— Колко наши кораба са в пристанището? — обърна се Ру към Язон.

Верният служител направи справка в една папка и каза:

— Шест.

— Кой е най-бързият?

— „Кралицата на Горчиво море“ — отвърна Язон.

— Искам да се подготви спешно за шестмесечно пътуване и петдесет от най-издръжливите наемници, които може да намерите, да са готови да отплуват с нас утре при първи зори.

— С нас ли? — запита Накор.

— Ерик е единственият ми брат — вдигна рамене Ру — и ако е загазил там с Калис, тръгвам веднага.

Накор седна и си наля чаша кафе. Отпи глътка и попита:

— Можеш ли да си позволиш да направиш това?

— Имам хора, на които мога да се доверя и да ги оставя да ме заместват — отвърна Ру.

Помисли си за Силвия и Карли, а после за Хелън Джейкъби и допълни:

— Само трябва да се сбогувам с някои хора.

— А аз съм гладен — каза Накор. — О, забравих. Шо Пи чака долу при вратата. Понеже е по-възпитан от мен, им повярва, когато казаха, че не може да се качи тук.

Ру махна на Язон да доведе Шо Пи и му нареди:

— И трябва да открия Луис и Дънкан, за да се разберем кой с какво ще се занимава, докато отсъствам.

Язон кимна и тръгна, а Ру се обърна към Накор.

— Ще ги доведем, нали.

Накор се усмихна, кимна и отпи още малко кафе.

Ерик посочи с ръка.

— Виждам го — кимна Калис.

Петимата останали воини седяха на върха на скален нос, надвиснал над океана, пред грубо направена колиба, която наричаха свой дом вече два месеца.

Един рибар им съобщи, че бил видял кораба на хоризонта предната вечер. Каза, че плавал много по на юг, отколкото обикновено патрулират корабите на кралицата, и твърде близо до пътя на айсбергите за някой, който познава местните крайбрежни води.

— Кралски кораб ли е? — попита Реналдо, като се обърна към Миша, другия боец, слязъл с Калис, Ерик и Алфред от планините.

— Може би — каза Калис и с мъка се изправи на саморъчно направената си патерица. Бе преживял мъчителни дни, когато трябваше да се спускат от планините преди три месеца. След шест дни в пещерата, когато не им остана вече нищо освен факли и топлината на съседното тяло, започнаха спускането. Калис бе набрал малко сила през това време, но я изразходи още през първите два дни.