Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Нямаше причина. Но сега трябва да вървим.

— Възможно е да ни нападнат — каза Пъг.

— Не мисля — отвърна Накор. — Това нещо, което усещаме, вдига достатъчно шум, така че ако някой ни търси, няма да забележи, че пренасяш и трима ни. Къде ще отидем? В Крондор ли?

— Не — поклати глава Пъг. — Отиваме в Елвандар. Трябва да говоря с Томас.

Накор кимна на Шо Пи да се приближи и хвана ръцете на ученика си. Пъг се залови за тях и стаята помръдна и затрепери; внезапно, без никакъв преход, се озоваха в гориста местност.

— Следвайте ме — каза Пъг и ги поведе към една плитка рекичка. — Това е река Крудий — каза той. После изрече с висок глас. — Аз съм Пъг от Звезден пристан. Искам да се посъветвам с лорд Томас!

След няколко минути двама елфи се появиха на другия бряг и единият викна:

— Разрешено ви е да влезете в Елвандар!

Те пресякоха потока и Пъг обясни на Шо Пи.

— Никой не може да влезе в Елвандар без позволение.

Когато вече бяха на другия бряг, Пъг рече:

— Надявам се, че няма да имате нещо против, ако избързам.

— Ни най-малко — каза елфът.

— Ти си Галайн, нали? — каза Пъг.

— Запомнили сте ме — отвърна елфът.

— Бих искал да имам повече време, за да си поприказваме — рече Пъг.

— Аз и патрулът, който водя, ще се върнем след няколко дни в двора — каза елфът. — Може би тогава ще можем да ви посетим.

Пъг се усмихна. Отново хвана ръцете на Шо Пи и Накор и ги придвижи към друго място в огромната гора.

Очите на Шо Пи се отвориха широко и Пъг си спомни как бе реагирал той самият, когато преди много години за пръв път бе видял сърцето на елфската гора. Гигантски дървета, пред които древни дъбове биха изглеждали като джуджета, образуваха почти непроницаем покров. Някои от дърветата имаха тъмнозелени листа, докато на други растяха златисти, червени или сребристи на цвят, а някои се белееха като сняг. Странна мека светлина къпеше цялата област. Гигантски стволове се издигаха високо нагоре, а по тях — в живото дърво — бяха изсечени стълби. Във всички посоки се простираха клони, достатъчно широки, за да служат за алеи.

— Това е Градът на дърветата! — възкликна Шо Пи.

— Да — каза един стар мъж, застанал наблизо и подпрян на висок лък. Косата му беше абсолютно бяла, а кожата му сбръчкана, но тялото му все още бе изправено и стегнато в зелената кожена наметка на ловец.

— Мартин! — Пъг пристъпи напред.

— Мина доста време — каза старият мъж, протегна ръка и двамата се здрависаха.

— Изглеждаш добре — усмихна се Накор.

— Ах ти, стари картоиграчо! — възкликна Мартин и стисна и ръката на Накор. — Не си остарял и с един ден.

— За човек, който не е дарен с дълъг живот, Мартин, изглеждаш забележително — рече дребният исаланец.

— За мъж на моите години, искаш да кажеш — усмихна се старецът. — Тук преживявам. Елвандар бе любезен към мен. Смятам, че боговете са решили да прекарам в мир последните си години.

— Навремето ти си заслужи сегашния покой — каза Пъг.

Мартин Дълголъкия, някога херцог на Крондор, брат на крал Луам и чичо на крал Боррик, каза:

— Мисля, че мирът отново е застрашен.

— Да — кимна Пъг. — Трябва да говоря с Томас и Агларана. Тук ли е Калис?

— Изпратиха ме да ви чакам. — Мартин вдигна лъка си. — Преди час пристигна Миранда, с най-странния млад мъж, когото съм виждал. — Той закрачи напред. — Томас каза, че скоро ще пристигнеш. Калис е… ами, може и да не се върне.

— Лоша новина — каза Накор.

— Кой е този? — Мартин посочи Шо Пи.

— Шо Пи. Ученик — каза Накор.

— Сериозно или отново правиш номер със светия просяк-монах? — засмя се Мартин, когато поеха между дърветата.

— Сериозно — каза Накор малко засегнато. — Не трябваше да казвам на Боррик за този номер. Сега го е разказал на всеки от семейството.

— Имаше си причина. — Очите на Мартин се присвиха. После се разсмя. — Хубаво е, че те виждам отново.

— Идваш ли с нас? — попита Пъг.

— Не. Напоследък рядко участвам в кралския съвет. Доволен съм да бъда гост тук и да дочакам времето си.

— Разбирам — усмихна се Пъг, улови отново за ръце Накор и Шо Пи, въздухът затрепери и те се оказаха на друго място.

Стояха в центъра на широка платформа високо в дърветата. Един глас изрече:

— Добре дошъл, Пъг от Крудий.

— Благодаря ти, стари приятелю.

Едър мъж, висок над два метра, приближи и се ръкува с Пъг, после го прегърна сърдечно.

— Хубаво е да те види човек отново, Пъг. — Чертите му бяха младежки, но очите — древни. Лицето му беше някаква смес от човешки и елфски черти — с високи скули, заострени уши и руса коса. Всеки, който бе виждал Калис, веднага щеше да разбере, че това е баща му.