Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Ти също, Боби — каза Калис.

— Без мен. — Дьо Лунвил се обърна с гадна усмивка, после посочи изхода и каза на бойците: — Вземете дамата и наемника и веднага изчезвайте оттук!

Бойците от двете отделения погледнаха Миранда и Гневливия. Наемникът кимна и шестима поеха с него напред в тъмното, докато другите шестима изчакаха Миранда да докосне още веднъж нежно Калис, преди да тръгне, и незабавно я последваха.

— Какво правим сега, капитане? — обърна се Ерик към Калис.

— Колко мъже останаха? — попита Калис.

— Сега, след като двете отделения заминаха, оставаме само трийсет и седем, с вас включително — каза Ерик, без дори да преброи хората си.

— Ранени?

— Петима, но все още могат да се бият.

— Помогни ми — каза Калис.

Ерик му подаде ръка и преметна неговата през рамото си — като в същото време прихвана кръста на Калис, внимателно избягвайки да допира изгорената му плът. Калис наклони здравата си страна плътно към якия млад сержант и каза:

— Искам да видя нещо, което е било изработено от древните, от Господарите на драконите.

Ерик нямаше представа за какво става дума и за какъв по-точно предмет говори Калис, но той поясни:

— Помниш ли какво почувства като докосна онзи шлем?

— Не мога да го забравя — каза Ерик.

— Такова нещо търся.

Следващите петнайсет минути напрегнато претърсваха помещението. Зад стенната ламперия откриха врата с голяма решетка. Когато я отвориха, Калис каза:

— Стойте назад.

Накара Ерик да го премести по-близо до прага. Вътре имаше броня, която излъчваше зелена светлина, и Ерик отново почувства как целият настръхва.

— Това е истинското хранилище на нейната мощ.

Ерик предположи, че капитанът има предвид Господарката на драконите, но вниманието му бе отвлечено от пукот на дърво и гневните ревове на сааурците — те продължаваха методично да блъскат по вратата.

— Какво ще правим с това? — попита Боби.

— Ще го унищожим — каза Калис.

Пристъпи неуверено крачка напред. Ерик и дьо Лунвил се спуснаха да му помогнат и Ерик почувства как кожата му започва да пари, докато наближаваха древните предмети. До бронята имаше изумрудени украшения: тиара, огърлица, представляваща висока яка от огромни, плътно съединени скъпоценни камъни, гривни и пръстени. Калис внимателно протегна ръка и докосна нагръдника. После я отдръпна бързо, като че ли се бе опарил.

— Не! — каза той.

— Какво? — попита дьо Лунвил.

— Всичко е… неправилно. — Той бързо докосна всеки предмет в помещението. — Всичко е заразено. Нещо е… променило тези предмети.

Внезапно и за пръв път, откакто познаваха Калис, той показа страха си.

— Аз съм глупак! Почти толкова голям глупак, колкото пантатийците!

— Трябва да унищожим това, колкото се може по-бързо — обърна се той към дьо Лунвил, — но първо трябва да се измъкнем оттук.

— По този въпрос няма да споря с вас, капитане — каза дьо Лунвил.

— Ерик — обърна се капитанът към младия човек, — ти си ковач. Как най-добре може да се унищожи тази броня?

Ерик вдигна металния нагръдник, блестяща изработка от зеленикав метал с една змия, изкована като барелеф върху него. Когато го докосна, в съзнанието му нахлуха странни картини, сластна музика и непозната ярост. Той го изпусна на пода. Нагръдникът издрънча.

— Не знам дали това може да бъде разрушено с нормални средства — каза той. — Когато кова метал, ми трябва голяма горещина; тя също може да промени характера на стоманата. Ако можем да запалим огромен огън…

— Какво може да изгорим? — попита Калис и се огледа. После припадна. Боби внимателно го постави на земята, погледна Ерик и изрева на Алфред да дойде. Когато ефрейторът дотича, дьо Лунвил каза:

— За мой ужас сега аз трябва да командвам. Приемам всяко предложение, което ми направите.

— Трябва да се омитаме незабавно, старши сержант — рече Алфред. — Вратата няма да издържи дълго.

— А какво да правим с тези проклети неща? — Боби погледна Ерик.

Ерик се опита да разсъждава толкова бързо, колкото му бе възможно.

— Не знам нищо за тези магически работи. Познавам броните, конете и сраженията.

Замисли се за момент и после продължи:

— Всичко, което знам, е, че Миранда предупреди да не ги допираме едно до друго. Ако опаковаме предметите един по един, бихме могли да ги вземем с нас. Най-малкото няма да ги оставим в ръцете им. — Той кимна към тресящата се врата.

— Действайте.

Ерик даде нарежданията си и хората грабнаха килими и парчета тъкан и увиха бронята, бижутата и другите предмети.