Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Извлечете го навътре — викна без колебание дьо Лунвил. — По трима мъже от всяка страна грабнаха гущерочовека, висок почти четири метра, и го вмъкнаха през портала, докато друг боец повтори маневрата на Ерик и ловко, със замах изпрати камата си в следващия сааурец. Това даде желания резултат, защото създанието се забави достатъчно, за да могат да хлопнат вратата. Имаше голям дървен шкаф и Ерик махна на двама войници да го сложат напреки на вратата. В следващия момент се чу как едно едро тяло удари вратата. Последва гневно възклицание и Ерик предположи, че това е сааурско проклятие.

— Преградете входа! — викна Ерик.

Четирима мъже задърпаха умиращия сааурец по-далеч от вратата, докато другите взимаха различни каменни идоли, фигури на змии, завити, като че ли пазеха нещо, и ги трупаха пред вратата. Ерик се обърна и видя Миранда и Калис бавно да се приближават към зеления скъпоценен камък.

— Какво е това? — попита Миранда.

— Твоят нисък интелект не е способен да го разбере, човешко създание — каза седналата фигура.

Калис докуцука с помощта на Миранда до предмета и остави зелената светлина да го облее. Изгарянията, които бе получил от удара на магьосниците, сигурно му причиняваха невъобразима болка, но той не даваше и знак за това.

— Това е ключ — каза той.

— Ти си по-интелигентен, отколкото изглеждаш, елф — каза змиежрецът.

Калис се освободи от подкрепата на Миранда и се наведе над съда, в който блестеше изумрудът, а пантатиецът бавно се изправи, като че ли годините му тежаха.

— Не! — викна той. — Не го докосвай! Почти е готов!

— Той е готов — каза Калис и сложи ръка върху него, като затвори очи. Зелените пулсации като че ли започнаха бавно да се издигат по ръката му. Раните на Калис бяха ужасни: имаше разкъсвания и изгоряла кожа, но като че ли зелената светлина подобри малко състоянието им. Той свали ръката си от скъпоценния камък и тръгна към създанието, което го гледаше смаяно.

— Трябваше да си мъртъв — каза жрецът. — Това са десетилетия работа, живата сила на хиляди убити същества, и това е ключът, който ще доведе обратно нашата господарка.

— Вашата господарка е измама! — викна Калис.

Той се доближи до пантатиеца, като леко се поклащаше, и каза:

— Вие сте просто змии — изправени, надарени с ръце и крака, с говор и умения, но си оставате змии! — Наведе се напред, докато лицата им почти се доближиха. — Погледни в очите ми, змия такава, и виж какво има пред теб.

Старият жрец примигна и се взря в очите на Калис. Между тях премина мистично проникване. Изведнъж жрецът падна на колене, обърна се встрани и вдигна ръце, като че ли искаше да се защити от погледа на Калис.

— Не! Не може да бъде!

— Аз нося кръвта в себе си! — извика Калис. Ерик се чудеше каква сила го държи прав след това, което бе понесъл; друг човек отдавна би умрял от изгарянията.

— Това е лъжа! — пищеше змиеподобният човек.

— Твоята Зелена майка е лъжа — викна Калис. — Тя не е богиня! Тя е една от народа на валхеру!

— Не! Те бяха по-слаб народ! Никой не беше толкова велик като Тази, която ни роди! Ние полагаме големи усилия, за да я върнем, така че всички отново да се преродим и да управляваме в нейните крака!

— Глупаци! — каза Калис и Ерик усети как силата отново го напуска. Миранда застана от дясната му страна и го подкрепи, за да не падне. — Глупави престъпници и убийци, вие не сте нищо повече от това, което тя е направила — изкривени създания от неестествен корен, произведения на суетно същество, което се е грижило само за собственото си удоволствие. Вие сте били прах под краката й и когато се е надигнала със събратята си във Войните на Хаоса, вие сте били забравени!

Калис се преви и дьо Лунвил го задържа в ръцете си.

— Ако имаше някаква възможност да се спаси вашият вид, нямаше да бъдем тук. Вие сте пешки. — Калис пое дълбоко дъх. — И винаги сте били пешки. Нямате вина, че трябва да бъдете унищожени, но трябва да бъдете изтрити от лицето на земята из корен и завинаги.

— И вие сте тук, за да го направите, така ли? — попита жрецът.

— Да, затова! — каза Калис. — Аз съм синът на онзи, който затвори Алма-Лодака!

— Не! — изпищя жрецът. — Не смей да споменаваш най-святото от имената! — Старият змиечовек стана и измъкна от робата си кама. Ерик не се поколеба, изтича по двете стъпала към подиума и замахна с все сила към жреца. Главата на старото създание отхвръкна от раменете му и се търколи на пода. Тялото му се свлече.