Реймънд Фийст - Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц

— Добра работа — каза Калис, когато Ерик го погледна.

— Сега какво? — попита дьо Лунвил, защото думкането по здравата врата ставаше все по-ритмично. — Намерили са някакъв таран. Вратата е много здрава, но не може да издържи вечно. Тези сааурци са здравеняци.

— Намерете друг изход — каза Калис. — В противен случай ще трябва да си пробием път с бой.

Дьо Лунвил се обърна и нареди на бойците да почнат да търсят друг изход от помещението.

— Ето защо е изграден техният храм — каза Калис, докато Миранда му помагаше да седне на стълбите. — Десетки хиляди животи отнети през последните петдесет години в напразна жертва, за да могат да създадат това. — Той посочи със слабо движение зеления камък. — Това е уловен живот.

— Баща ти веднъж говореше — каза Миранда — за фалшивия Мурмандамус, който използвал уловените животи на онези, които са умирали на служба за него, за да се прехвърли в царството, където е Камъкът на живота. Би трябвало да предположим, че тези отново използват същите средства.

— Това е много по-могъщо средство от простата измама.

— Какво ще правим с камъка? — попита Ерик.

— Вземи го — Калис изстена от болка. — Трябва да го занесете на баща ми. Той и Пъг са единствените, които могат да разберат как да го използват. — Блъскането по вратата подчерта значението на думите му. — Ако Изумрудената кралица получи този ключ за Сетанон и го докосне до Камъка на живота…

— Мисля, че разбрах — кимна Миранда. — Мога да измъкна един човек оттук…

— Не — каза Калис. — Аз оставам. Аз съм единственият, който може да се ориентира в обстановката и да разбере какво още бихме могли да открием тук. Измъкни се на повърхността. — Погледна към Гневливия. — Вземи наемника със себе си. Той ще брани живота ти, докато намериш място, където да използваш уменията си, за да се прибереш у дома.

— Ти, копеле — усмихна се Миранда. — Каза ми, че не знаеш нищо за магията.

— Няма нищо магично, не помниш ли? — отвърна Калис.

— Бих искал Накор да е тук — каза Ерик.

— Щом Пъг не е могъл да открие пантатийците петдесет години — продължи Калис, — тогава това място е много сигурно и подозирам, че използуването на магия да влезеш или да излезеш оттук е еднакво невъзможно.

— Да те вземат дяволите! — каза тя и по лицето й се търкулна сълза. — Трябва да се изкачим до повърхността или близо до нея.

— Добре, да се надяваме, че има и друг изход за навън.

След няколко минути дьо Лунвил докладва, че е открил в задната част на помещението стълба, водеща нагоре.

— Тръгвайте — каза Калис, като се опита да се усмихне. — Трябва да си почина малко.

— Какво да кажа на баща ти? — Миранда хвана ръката му и я стисна.

— Кажи му, че го обичам. Предай същото и на майка ми — каза просто Калис. — Кажи им, че демон се е вмъкнал в нашия свят и се е превърнал в трети играч. Смятам, че когато погледне този скъпоценен камък, той ще открие, че не е това, което изглежда.

— Какво искаш да кажеш?

— Накарай заклинателите да изследват този предмет, без моите теории да им влияят.

Миранда предпазливо приближи до камъка и го докосна. Измърмори нещо и направи някакви движения с ръцете си, после внимателно го вдигна.

— Не искам да те изоставям тук.

— Аз още по-малко искам. — Калис се опита да се усмихне храбро. — Сега, ако можеш да ме целунеш, без да докосваш изгорената ми страна, го направи и изчезвай.

Миранда приклекна, целуна дясната страна на лицето му и прошепна:

— Ще се върна за теб.

— Недей — каза Калис. — Няма да сме тук. Ще намерим начин да се измъкнем. Все някак си ще стигнем до кораба. Накарай херцог Уилям да изпрати някого по пътя ни, за всеки случай, но да не е посмял да идва лично заради мен. Почти сигурно е, че в тези планини има и други жреци. Дори да сме убили вътрешния кръг, те сигурно са достатъчно силни, за да разберат, ако използваш магията си, за да се върнеш тук.

После опипа магическия амулет, който му беше дала.

— Освен това как ще ме откриеш? — Въпросът му бе придружен от ново блъскане по здравата дървена врата.

Тя стисна здравата му ръка, като притискаше с дясната си светещия скъпоценен камък.

— Остани жив, дявол да го вземе!

— Непременно — обеща той. — Боби!

— Капитане? — обади се дьо Лунвил.

— Вземи дузина бойци и тръгни с тях.

— Отделение две и отделение три до мен — кресна дьо Лунвил.

Дванайсет бойци оставиха търсенето из залата и побързаха да се явят пред него.

— Тръгнете с дамата — нареди им той.