Христо Калчев - Калигула бесният

Майка му прочете четиристишието и припадна. Като се свести, скри паспорта и повика полицията. Минаха месеци, когато събра сили да го разгърне отново. Погледът й попадна на две думи, които на пръв поглед нямаха смисъл, но тя ги запомни завинаги. Преди да издъхне Мартин беше написал Козелимпер…

— Днес е пресконференцията на „Кали“ — каза Пас.

— Кой ще я води?

— Шефът на банката… Вапериан Изов, Япончик. Женен е за сестрата…

— Знам… Набери го. — Пас безропотно изпълни молбата-заповед.

— Г-н Изов, Вячеслав Иванков ви безпокои. Приятелите ме наричат Япончик.

— Чувал съм за вас! С какво мога да ви услужа?

— Търся жена си и мейнфрейма на Майкъл Чьорни.

— Коя е жена ви… Оливия Алкалай Семерди?

— Според буквата на закона не е моя съпруга, но живеем заедно.

— И тази клюка не ме отмина, г-н Иванков! Оливия напусна „Кали“, придружена от генерал Иван Жаров. По мои сведения, днес лети за Москва.

Япончик позеленя от бяс, но брои до сто и продължи, колкото може по внимателно.

— Козелът искате да кажете?

— Това е прякорът му, г-н Иванков. Предадох г-жа Алкалай с облекчение.

— Бихте ли ми дали номера му?

— Един момент — Императорът запуши слушалката с длан, намигна на Козела. — Япончик ще те потърси след малко. — 088/60 10../.. Моля не казвайте кой ви е дал джиесема!

— Разбира се, г-н Изов. Какво знаете за Майкъл Чьорни?

— Регулярната фискална информация. Получавам я като президент на банка.

— Къде е заложен мейнфрейма?

— В „Банка за Екологическа Профилактика“. Задържат авоарите по обслужване на несъбираеми вземания от „Банка за земеделски кредит“.

— БЕП… това е банката на Ескадрона на смъртта?

— Вие го казвате, г-н Иванков. Ще бъда откровен с вас и до мен са стигали такива слухове.

— Ясно… Пак ще се чуем, г-н Изов. Благодаря за информацията.

— Моля. Беше удоволствие да ви съдействам. Императорът изключи и се обърна към събеседниците си.

На масата в бункера се бяха разположили Йосиф Карев, Теди и Козелът. Косьо Блейзерът беше поел бункера. Мъдрецът оставаше негов шофьор, Кълвачът личен бодигард и шеф на охраната. Всеки момент трябваше да пристигне маршалът на пехотинците, Макакът, да разпредели вътрешната и външната охрана… и животът в холдинга да потече по старому.

— Време е, Императоре. Къде е ДВД?

— Ще се видим в „София прес“. Адвокатът няма работа в холдинга. Къде е Оливия, Козел?

— Скрих я… Япончик трябва да я търси в Москва.

— Какво обяснение ще дадеш на баща й?

Козелът показа среден пръст. Лицето му беше решително, зло… Лице на войник, тръгнал на война срещу целия свят.

— Такъв за Алкалай. Да си ебават майката разни КГБ-та, еврейско лоби, „Нева“, „Криша“ и т.н. Тук е България, Императоре, а аз — български генерал.

— Оливия знае ли?

— Тя е моя жена!

Императорът се усмихна.

— Не станахте ли много претендентите?

— Никога повече не казвай това!

— Добре, Козел. Забрави. — Мобифонът издрънча. Макакът и пехотинците бяха поели „вахтата“. Вече спокойно можеше да каже, че владее холдинга. — Теди, заминаваш за Америка. Ще откриеш офиси и на двете крайбрежия. Използвай негрите. Те са естествен враг и на „Братята на Йехова“ и на „Криша“.

— Къде ще ситуирам резиденцията?

— Синсинати, Охайо, на половин път между двата бряга. Щом наема човек с бревет, ще ти пратя Чесната. Искам до една седмица да си в Щатите.

Теди кимна.

— Това е всичко, господа. Време е да се явя пред журналистите. Днес ще обявя пълното легализиране на холдинга.

Ведър смях се разнесе в бункера.

— Не се смейте, момчета! Сега ще им хвърля прах в очите, но в следващите две-три години ще изкарам целия бизнес на слънце.

— Наркотиците и оръжието?

— Не е наложително мръсната стока да се появява в страната! — Императорът стана и излезе. Ограден плътно от охраната, с цигара в устата и ръце в джобовете, той наистина беше заприличал на коронована особа.

Два дни след погребението на брат си, Катя се върна от Кюстендил. Беше останала да види някои съученички, но й доскуча в еснафското благополучие на затлъстелите, многодетни приятелки и побърза да си тръгне. Беше девет часа вечерта, вторник, когато отключи вратата.

— Брик! — извика тя. Кучето не се появи. — Къде си се сврял, моето момче… Ела да видиш какви лакомства ти е донесла мама.

На масата в хола имаше бял лист и писалка. Катя седна и се зачете. Беше договор. В развода, който Валериан Изов започваше срещу нея, трябваше строго да се регламентират отношенията им. Екатерина Изова получаваше месечна доживотна издръжка, апартамента, вилата на брат си Жорж в Симеоново, кола с шофьор и покриване на всички разноски по имотите и издръжката на сина-племенник, който Валериан Изов щеше да разсинови чрез съда. Катя се задължаваше да приеме развод по взаимно съгласие и завинаги се отказваше да се меси, интересува или влияе върху делата на „Кали холдинг“.