Христо Калчев - Калигула бесният

— Валери, Жоро умря! — изкрещя Катя по телефона.

— Не дрънкай идиотщини! — успя да имитира паника. — Какви ги дрънкаш, идиотко!

— Умря, умря, умря — виеше кучката му с кучка. — Не се събуди горкият! Умря горкото ми братче!

— Дай ми Мартин! — сухо заповяда той. — Викни Мартин! Веднага!

Шефът на бункера беше до нея и взе апарата.

— Какъв е тоя ужас, Мартине?

— Почина Жорж, г-н Изов. Открихме го мъртъв в леглото.

— А Оливия?

— Спеше до него… Не почувствала смъртта. Издъхнал в съня си.

— Съобщихте ли някому?

— Не — Мартин изплака. — Само на вас.

— Нито дума! Идвам! Не викай цигуларите. Всяко движение на хора сега ще бъде подозрително.

— Добре, г-н Изов. Чакаме ви. Да подсиля ли кортежа?

— Имам достатъчно охрана. Идвам!

— Случило ли се е нещо? — плахо попита Нели.

— Зет ми умрял… на сън — Валериан я целуна разсеяно. — В хола има подаръци за теб… чакай ме тук. Ето ти този мобифон. Твой е. Ще ти се обадя, когато мога.

— Козел, време е за Мартин. Бесният е мъртъв.

— Отлично, Императоре. Не забравяй, че текат моите сто часа.

— Няма да забравя. Пътувам към бункера. Ще пратя твоя човек в „Мираж“. Чакай го по пътя!

— Ще опитам. Кой ще поддържа връзка?

— Аз. Влизам в София… Мартин е главната ти грижа, генерале!

— Макак, Императорът те безпокои.

— На вашите услуги, шефе — раболепно отговори бандитът.

— Къде е пехотата?

— Под ръка.

— Сега е девет и тридесет и две минути. В колко часа можеш да доведеш отбора в „Мираж“?

Макакът се замисли.

— В три след обед. За сигурност, шефе. Път е, всичко се случва.

— Три — три! Действай! Но три не значи три и една минута! Искам всички начело с Косьо Блейзера, Кълвача, Райко кръвта, Вальо Пуйката… с пълна артилерия. Ще изпълнявате заповеди само от мен. Ясно ли е?

— Да, шефе. Ако трябва ще летим, но в три ще бъдем в „Мираж“

Мартин го посрещна на входа, но Императорът го зашемети с въпроса си.

— Кой екзекутира Елтън Фокс?

— Карамански — машинално отговори шефът на бункера едва въздържащ сълзите си.

— Защо?

— Поръчка на „Пирана“. Сега хеликоптерът е в ръцете им!

— Сигурен ли си?

Мартин кимна.

— Змеят издъхна три часа по-късно. Карамански вдигнал ромска засада. Жоро Черният водел хамърите. „Пирана“ му е обещала тютюневия бизнес.

— Къде го погребахте?

— В Чекотин… Посадихме два бора вляво от манастира.

— Добре… Спокойно ли е тук?

— Като изключим жена ви… Д-р Алексиев й даде успокоителни. Сега спи.

— Къде е Сашо?

— В хола, г-н Изов. Чака ви.

Императорът влезе в банята, пусна водата, смени отровните пасти „Аквафреш“ с нормални, съобщи на Козела кой е убиецът на летеца-негър, къде е погребан и влезе в хола на Бесния.

— Какво става бе, докторе? Как можа да издъхне на сън прав, здрав тридесетгодишен мъж?

— Джерман, Валери — отговори неврологът. — Беше обзет от бесове. Изядоха го отвътре.

— И това го казваш ти, медикът?

Алексиев издуха дима, отпи от виното.

— Когато медицината е безпомощна, обръщаме очи към Бога.

— Но Джерман е Сатаната?

— Той беше самият Джерман! — докторът беше мъртво пиян. — Задуши се в собствената си жлъчка! Сатаната се задуши от непоносимата смрад и напусна убежището си!

„Аз го прогоних от там!“ — помисли Императорът.

— Мартине, обади се на ДВД. Да дойде веднага. Смъртният акт ще бъде издаден с утрешна дата. Имаме един ден да изправим „Кали“ на крака. Постави ли заключение, Сашо? Имаш ли диагноза?

Докторът се изхили пиянски.

— Имам, разбира се — Джерман разруши последната си връзка с Бога, тленното тяло… но, в смъртния акт ще бъде записано — масивен заден инфаркт на миокарда!

— Аз поемам „Кали“, ДВД!

Адвокатът кимна.

— Резонно е бизнесът да остане в семейството, г-н Изов. Запазвам ли функциите си?

— Няма да променям нищо, но ще те държа далеч от делата… за твое добро. Искам всичко… Не само това, което знаеш, но и това, което предполагаш.

— Ясно — адвокатът се усмихна. — Информацията в компютъра на Жорж е за пред Светия синод. Истинската е кодирана в един от моите.

— Сделка ли започваме?

— Пази боже! Всичко е на ваше разположение. Спестявам ви време. Когато решите ще ви въведа в секретния офис на „Кали“.

— Колко души знаят за съществуването му?

— Вие, Мартин и аз!

Императорът се замисли.

— С кой акъл се натисна в ъндърграунда, ДВД?