Христо Калчев - Калигула бесният

Козелът беше вледенен отвътре, но спокоен, дори разсеян външно.

— Интересува ли те кой запали Райхстага? А атентата в Болоня, или кой поддържа Хамаз… Днес четох, че утрепали Янко Лудия в Будапеща. Интересува ли те кой?

— Сериозно те предупреждавам, Козел!

— И аз съвсем сериозно ти казвам, да си ебаваш путката майна, дрисльо! Кръводрисък с пагони.

Козелът прибра цигарите си, остави двеста лева под пепелника и стана.

— Бандит, викаш — продължи той. — Прав си, аз съм номер едно в тази лайняна държава. Припомни си го, когато решиш да се набъркаш в съдбата на синовете ми.

Обърна се и тръгна.

— Ще се видим в моята служба, г-н генерал!

Козелът сви рамене, качи се в колата и потегли бавно. Излишната газ и резките маневри биха издали вътрешен смут. Той беше твърде печен гангстер, за да си позволи аматьорски изблици на чувства.

— Лошо ми е, Мартине! — изпъшка Бесният. Лицето му беше жълто-зелено, тялото плувнало в пот, краката не го държаха, тресеше го, въпреки че термометърът показваше 28 градуса.

— Ще ти мине, шефе. Вземи душ, пий бикарбонат в топла вода… Ще издрайфаш всичко. После адсорган за затягане, осем часа сън и ще бъдеш О. К.

— Не — Бесният поклати глава. — Не съм болен. Нерви… Като в Париж. Страх ме е, че ще се повтори оная криза.

— Да викна Сашо Алексиев?

— Еби им майката на докторите. Да го духат. Какво ще ми каже: не пий алкохол, кафета, яж редовно, спи, не се ядосвай… Всички са еднакви педерасти. Като от една майка родени. Къде е Оливия?

— Чете в градината.

— Викни я… Не, аз ще изляза…

Бесният стана залитайки, хвърли халата, пижамата и влезе под душа. Напари се, после пусна ледена вода, освежи се, почувства се по-добре. Излезе от ваната, обръсна се, изми си зъбите и по хавлия и по сабо отиде при литовката.

— Болен ли си, Жорж? — Оливия вдигна глава от книгата, четеше „WHIRLWIND“ от James Chavell и пиеше чай направо от термоса. Пиеше по три дози „Ърл Грей“ на ден и взимаше луминал за приспиване.

— Не съм в ред нещо… Може да съм болен… по-вероятно да съм изтощен от нерви. — Бесният се засмя с дивия си смях. — И от любов по тебе! Ако хвърля топа, диагнозата ще бъде „Оливия Алкалай, Семерди, Япончик и т.н. — литовката“.

— Тогава би трябвало да цъфтиш от здраве.

— Гавриш ли се с мен?

— Гавра за гавра, Жорж… Блед си, зелен. Ти си отровен.

— Кой ще си играе да трови такива като мен? — Жорж се отпусна на пейката, запали цигара, кръстоса крака. — За нас и куршумът е благоволение.

Оливия мълча загледана в лошото му, белязано лице. „Като наказание божие стоят тези белези!“ — побърза да отклони очи.

— Появи ли се Япончик?

— Чакаш ли го, бляд? — обзе го бяс, очите му плувнаха в жълта мътилка. — И аз го чакам твоя шибан руснак. Ще го транжирам на съставните му части! Само да има глупостта да се мерне отнякъде!

Зави му се свят, пред очите му заскачаха звезди, кръвта изтече от главата му и той се свлече до пейката.

— Мартин — извика Оливия. — Жорж припадна. Отровен е. Викайте лекар, докато не е фатално късно!

„Нева“ застреля трима от „Орионбанк“, упои други трима и окова с белезници останалите девет бодигарда. Мократа операция мина тихо и чисто. Отвориха всички сейфове, касите в паричния салон, но събраха едва 248 хиляди лева.

— Милионите на Чьорни? — попита Япончик, скрит зад полицейската си маска.

— Попаднахме на фалирало предприятие — отговори Павел Пас. — Отбой! Нямаме работа туК!

Напуснаха, както се бяха появили, ято скакалци, опустошили всичко след себе си. Зарязаха една по една крадените коли, качиха се в своите, също крадени, но в чужбина, и се разпръснаха из града, за да се съберат след 24 часа в Мечата дупка, както наричаха бърлогата си. Япончик, Пас, Сенка Малкият и шофьорът тръгнаха бавно към търговския център на града, паркираха пред „Шератон“, прекосиха площада и влязоха в стрийптиз бар „Париж“ на „Солунска“. Щяха да изчакат сутринта. Носеха само личните си револвери. костюми, маски, тежките АК, взривните материали и парите бившите афганци щяха да скрият докато мине полицейската пушилка. Иззвъня спейсфонът.

— Япончик, Вадим Драч те безпокои.

— Кажи, Монгол.

— Няма следа от Нейфелд и Балагура. Нито в Ню Йорк, нито в Чикаго, нито в Атлантик сити! От Европа други полети за Източното крайбрежие няма!

— Какво искаш да кажеш, солдат? Разочароваш ме! Разчитах на теб като на себе си!

— Проверих летищата в Цюрих, Мюнхен, Берлин, Мадрид, Виена, Лондон, Париж, Будапеща и Прага! Борис и Марат не са купували бордни карти за Америка.