Христо Калчев - Калигула бесният

Появи се Нели в тишърт и джинси.

— Мъдрец — заповяда Императорът. — Сервирай обяда! Сега ще се върна.

Валери влезе в бункера на охраната.

— Макак, видя ли дрехите на момичето?

— Да, шефе — кимна командирът на пехотинците.

— Измерваш всичко, бюст, талия, дължина, всичко. Диктуваш числата на Йосиф Карев. Веднага след това да звъни тук. Ясно ли е?

— Да — продължи да кима той. — Козелът се обади. Имал среща с полковник Продан Проданов. Моли да не ползваш номера от два до четири днес.

Императорът кимна и се върна в трапезарията.

Заваля. Първите едри, тежки капки се посипаха на верандата, после връхлетя и бурята. Язовирът кипна, дърветата изстенаха, тръстиката полегна върху брега, огнени камшици раздраха небето.

— Весело време?

— Обичам стихиите, ако съм недосегаема за тях.

— Да. — Императорът кимна замислено. — Има нещо красиво в бедствието, дори в природното.

Пиеха бял траминер, ядяха умерено от бандитското изобилие на „Ангор“, говореха малко и предимно общи приказки. Влезе Мъдрецът.

— Шефе, г-н Карев на телефона в кабинета ви.

— Ти ли си, Хосе? — Карев се казваше Йосиф и се дразнеше от испанското произношение на името си. — Продиктуваха ли ти номерата?

— Нищо не разбирам, някакви талии, бюстове и тем подобни глупости.

— Не са глупости, Кузен. Тръгваш по пазара. В бутиците, най-скъпите. Купуваш всичко, от което се нуждае елегантна млада жена. Наемам консултантка. Искам пълен набор. От игла до конец. Ясно ли ти е?

— Не особено. Какво ще правя този битак?

— Ще го донесеш утре сутрин в „Ангор“. В осем часа стоката да е тук!

— Ти луд ли си, бе?

— Ти ще бъдеш луд за връзване, ако не изпълниш заповедта ми. Това е заповед, Хосе! Ясно ли ти е сега?

— Горе долу… Днес е събота, дано се справя…

— Ако не се справиш, сърди се на себе си, и още нещо. Има едно лайно, сводник, Павел, Петльо му викат. Полицията го търси за двойно убийство. Косьо Блейзерът да го намери. Той знае какво да направи с него. Не искам да чувам повече за този боклук. Действай!

Гръм падна на отсрещния бряг на язовира и ги ослепи.

— Виждаш ли нещо, Вал?

— Все едно, че някой ми изгори очите.

— Опитай да предизвикаш сълзи!

— Никакви сълзи, Нели. Горят като въглени.

— Ще мине. Това беше кълбовидна мълния!

— Харесвам те. По-лесно ми е да ти го кажа, когато не те виждам.

— И аз те харесвам, Вал. Не искам да те лъжа, страшно ми харесва света, който си създал. Отива ти да живееш в него.

„Сподели го с мен!“ — помисли за миг, но отхвърли тази мисъл като инфантилна.

— Искаш ли да се любим! После…

— Не говори така, Вал, знаеш, че…

— Знам — прекъсна я Императорът. — И въпреки това питам: „Искаш ли да се любим?“

— Не ме разплаквай, Вал!

— За трети път те…

Този път тя го прекъсна.

— Да.

Бурята ревна с нова сила. Потекоха сълзите, отвори очи. И по лицето на Нели се стичаха сълзи, но клепачите й бяха спуснати.

— Аз съм част от организираната престъпност — тихо каза той.

— Зная, Вал.

— Играя трудна игра и опасна. Въпрос на шанс… рискувам затвор, дори куршум!

Нели кимна едва забележимо.

— И въпреки това искаш да се любим?

— Да.

— Осъдих Петльо — Щеше да каже сводника, но преглътна думата. — Ти си свободна.

— Осъди го на смърт?

— Да.

— Жив ли е?

— Утре няма да бъде.

Отново ги натисна мълчание. Имитираха, че опиянени от природата са притихнали пред сатанинския грохот на бурята.

— Не ми пука за Петльо, Вал — високо, отчетливо, като от трибуна каза Нели. — Един изрод по-малко!

Императорът се надвеси над масата и целуна последователно двете й очи. Бяха сухи, като че ли трескави.

— Бесният дава пресконференция в понеделник — започна Пас. — има го във всички вестници. Десет сутринта в „София прес“.

— Къде е това?

— В центъра, Япончик. Ще присъстват повече ченгета и разбойници отколкото журналисти.

— Можем ли да го спипаме преди или след?

— Много трудно и само с помощта на Пентхауз.

— Потърси го.

— Търсих го. Изключил е мобифонът.

— Ще го намерим в бърлогата му.

— За да проникнеш там, трябва да вземеш специалното му разрешение. Ще чакаме да включи апарата!

— Омръзна ми да чакам в тая шибана България.

— Ориент, Япончик. Девизът е: „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден!“

— Как ще се доберем до Оливия… след възнесението на Бесния?

— Ще я изтъргуваме с „Кали“.

— Значи ни трябват парите на Чьорни.