Христо Калчев - Калигула бесният

— Как си, Жорж? — попита Димо Вергил Димов, адвокат на мафията, известна като „Нерон“ АД, наричан ДВД от безбройните си клиенти.

— Не знам — Бесният беше отслабнал, бузите му бяха хлътнали още повече, дивият блясък в очите, който му беше извоювал прякора, сега се беше превърнал в непрекъсната заплаха. — Не знам, ДВД, готвя се да поема „Нерон“. Трябва да обсъдя някои въпроси с теб?

Адвокатът кимна.

— За да влезеш ефективно в час, ще трябва да прекараме поне един месец заедно.

— Щом се налага… — неопределено каза Бесният. — Дължим ли ти мангизи?

— Не.

— Как ти плащаше брат ми?

— Добре. — ДВД се усмихна. — Беше ларж мъж.

— Нещо по-конкретно? Цифри?

— Три милиона годишно. — с видимо притеснение каза адвокатът.

Жорж мълча няколко секунди.

— Аз ги вдигам на пет. Задоволява ли те?

— Благодаря, Жорж. Царски хонорар.

— Трябва да си ми под ръка непрекъснато… поне в началото.

— Естествено, Жорж. Винаги съм на твое разположение.

Бесният стана, наля два скоча и се върна на масата. Бяха в бункера на „Нерон“ и все още и обстановката, и охраната бяха наследство от Вълка.

— Наздраве!

— Бог да прости брат ти. — ДВД отля глътка на килима.

— Бог да го прости. — промълви Бесният.

Спазиха траурната тишина, после попита.

— Имам ли висящи дела?

— Наказателни в момента, не. Има няколко стопански, но така съм ги маскирал, че на следователите ще им трябват години, за да ги върнат в съда. А дотогава я камилата …

— Ясно. — Жорж изглеждаше съсредоточен и замислен. — Има ли дела, които не знам? Нещо, което трябва да науча.

— Да. — влизаха в изключително опасна материя. „Не, още … рано е за сваляне на картите.“ — Ако искаш мнението ми, първо трябва да се представиш на … борда на директорите. Кога е общото събрание?

— Тази вечер в осем.

ДВД се надвеси над масата.

— Помниш онази фраза „Той беше Нерон, аз ще бъда Калигула“?

Бесният кимна.

— Тогава смени името на акционерното дружество. „Нерон“ е компрометирана фирма. Всички знаят какво се крие зад нея. Цял свят знае. Създаваш нов холдинг, маскиран като застрахователно дружество. Разбира се, запазваш всички съществуващи дейности.

— „Калигула“ АД? — изненадан попита Бесният.

— Не, много е агресивно. Примерно „Кали“ холдинг. Който трябва, ще знае какво означава фирмата.

— Добре. — Бесният изглеждаше доволен от такова решение. — Много добре, ДВД. Велин, бог да го прости, беше Нерон. Но беше. Сега всички трябва да знаят кой е новият шеф. Това ще бъде първата ми работа довечера. После?

— От колко души се състои бордът?

— Двадесет и един.

— Намаляваш ги на единадесет. Чрез жребий. Така никой няма да се сърди. След три месеца в „интерес на работата“ връщаш старата цифра — 21, но я допълваш с най-верните си хора. Техните десет гласа и твоят стават единадесет и завинаги превръщаш борда в кукла на конци. Нещо като Народното събрание!

Бесният се усмихна с дивите си очи.

— Гений си, ДВД. Наздраве. — Пиха. — Кога ще ме въведеш в тайните на Нерон?

— Още утре, ако искаш… Но ще ни отнеме време.

— Колкото време трябва, толкова ще отделим. Утре в девет те чакам. Става ли?

— В девет ще бъда тук, Жорж.

— Добре се бачка с теб, ДВД. Брат ми беше прав като казваше: „Стане ли някакъв ингел, тичай при адвоката с мустаците!“

Изсмяха се дежурно. Бесният стана и доля чашите.

— Ти би ли запазил охраната на брат ми?

ДВД поклати глава.

— Охраната е длъжна да пази живота на шефа си.

— Ясно — кимна Бесният. — Наздраве!

— Жорж?

— Кажи.

— Преди събранието трябва да спиш най-малко два часа.

— Добре, ДВД. Имаш го от мен! Няма да ме видят пиян, обещавам ти. ДВД?

— Кажи, Жорж.

— Ще трябва да говоря довечера. Ще държа нещо като реч, да му еба майката. На мое място ти какво би им казал?

ДВД се усмихна.

— Благодаря за доверието, Жорж. Очаквах този въпрос. Веднъж по телевизията един писател говори за т. нар. „борци“. Току що му бяха свили колата, но той не призоваваше властите към война с престъпния свят, напротив, попита: „Някой от вас замислял ли се е защо Англия стана могъщата империя Великобритания, а Франция, например, си остана затворена континентална държава за векове напред?“ Отговорът му беше: „Защото Франция бесеше пиратите си по фенерите си на Сен Мало, а Англия ги направи лордове, адмирал-капитани, губернатори и т.н., а те се отблагодариха за доверието на Короната, като завоюваха света в името и за честта на същата тази Корона.“ Разбираш ли ме, Жорж?