Христо Калчев - Калигула бесният

Жорж разкъса плика и прочете:

„Аз убих Вълка, Бесен. Бях принуден да го направя. Залогът беше неговия или моя живот. Разбира се, предпочетох аз да съм живия. Не знам каква утеха би било за теб, ако ти кажа, че искрено ценях и уважавах брат ти. Това, за мое съжаление, е самата истина. Приеми като частична компенсация това, което следва. Оливия Алкалай-Семерди живее в Калифорнийския град Сан Диего.

Козелът.“

Писмото носеше клеймо:

Хабаровск, Русия.

Жорж препрочиташе писмото за трети път, когато Мартин се обади. Димо Вергил Димов, или ДВД, беше пристигнал.

Адвокатът седна, запали една от отвратителните си пури и дълго мисли над посланието на Козела.

— Това е капан, Жорж — все пак каза той. — Но има един съществен гаф.

— Гаф ли?

— Гаф и то какъв. Името Семерди говори ли ти нещо?

— Не, сигурно е фамилията на мъжа й — Все по-объркан отговаряше Бесният.

— Точно така. Козелът иска да изглежда убедителен и добре информиран, но от престараване е допуснал груба грешка. Вместо ти да паднеш в трапа, ние ще проверим има ли такава фамилия в регистрите на Сан Диего.

— Кой ще провери?

— Твоят адвокат, Жорж. Нали за това ми плащаш луди мангизи.

Бесният кимна.

— Добре… Козелът може ли да е в Хабаровск?

— Не, разбира се. Но със сигурност ще се озове в Сан Диего, ако ти се хванеш на въдицата.

Когато ДВД си отиде, Жорж се зае да проучи бюрото на брат си. Ровейки се из документите, първо откри писмото на Оливия до Вълка, а после и видеокасетата с порнофилма. Заключи се и го изгледа четири поредни пъти, докато откри истината. Никаква Лайма, никаква близначка. Всичко беше блъф. Оливия имаше бенка на десния бут на два-три сантиметра от гръбнака, жената на екрана също, но успя да я види едва на четвъртия път и то след като прибегна до лупа. Трябваше да върши нещо, ако не искаше да полудее отново. Взе да проучва телефонния компютър на Вълка и до късно през нощта се ровеше в имена, телефони, адреси. Някои знаеше, други нищо не му говореха, но щеше да ги покаже на ДВД, може би той имаше повече информация и… попадна на спейсфона на Вячеслав Иванков, шеф на руската мафия, известен с прякора Япончик. Този тип беше в дъното на някаква шибана игра, но каква точно, това беше загадката.

Бесният си наля скоч, върна се на бюрото и започна да съчинява възможните варианти. Каква беше пъклената игра, дявол да го вземе. Минаха няколко часа в схеми и комбинации…

Към четири сутринта се обади ДВД.

— Жорж, името Семерди не фигурира в телефонните указатели на целия щат Калифорния.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Забравих да ти кажа, че тази справка ще струва пет хиляди долара.

— Утре ще кажа на зет ми да ти ги приведе. ДВД?

— Кажи, Жорж.

— Твоите хора могат ли да направят същата справка на името Иванков. Вячеслав Иванков.

— Разбира се, Жорж. При същите условия.

— Валери ще ти даде сумата! — каза Бесният и затвори телефона.

„Каква курвенска игра беше изиграл Япончик, д’еба мама му мужикска!“

Наля си ново питие и отново седна в стола на брат си. Че руснакът беше използвал касетката, за да държи Вълка в шах нямаше никакво съмнение… Изведнъж картината му се изясни. Плувна в пот, ръцете му се разтрепераха като на онанист, но истината с цялата си голота изплува пред очите му.

Бесният събуди Мартин, заповяда му да даде поръчка и зачака. След половин час връзката беше осъществена.

— Япончик отсъства от Ню Йорк! — беше Оливия литовката.

— Аз съм… Жорж Изов — прегракнало каза Бесният.

Настъпи кратка пауза.

— От къде имаш този номер, Жорж?

— Япончик е твоят мъж, нали? — с въпрос на въпроса отговори той.

— Да.

— На видеокасетата си ти, а не някаква си близначка Лайма.

— Лайма не съществува, Жорж. Това е легендата на Япончик.

— В Париж беше заговор? Ти изчезна по предварително подготвен план, нали?

— Да, Жорж. Жорж?

— Слушам.

— Моля те, никога повече не използвай този спейсфон. И още нещо, пази се. Осъден си на смърт!

— Аз издавам смъртните присъди, мръсна курво! — Жорж вдигна очи към небето. — В името на бог и Джерман сатаната осъждам на смърт и теб, и твоя подлец Япончик! Ще ви преследвам до гроб, Оливия… Оливия!

Връзката беше прекъсната.

Три и тридесет беше, когато Аркидяконо влезе в пражкия бар „Кариока“, а срещата им беше в три.

— Половин час не чакам дори любовниците си, малтиецо — ядосано каза Козелът. — Още по-малко наемниците, на които плащам.

Аркидяконо не му обърна внимание, седна спокойно, поръча си „Блъди Мери“, запали цигара и едва тогава даде вид, че го забелязва.