Христо Калчев - Калигула бесният

— Точно така и не само те. Трябва ни тоталното наличие на „Орионбанк“.

— Робери?

— Тук му викат грабеж. Точно така… Групите са готови. Едната водиш ти, другата аз. Коли, пиротехници, специалисти по алармени инсталации и секретни ключалки, всичко е налице.

— Кога е ударът?

— В четири сутринта!

Япончик се замисли.

— Какво толкова, щом се налага да крадем, ще крадем, Павел. Как са комплектовани отборите… афганци?

— Само афганци, Япончик. Твоят тим ще работи навън, моят вътре.

— Редно беше да решим този въпрос с жребий.

— Нямам време да ти обяснявам схеми, опасни точки, алармени капани. Ако настояваш, ще се разменим, но това значи до удара да не вдигнем глава от чертежите!

Япончик махна с ръка.

— Не настоявам, Павел. Ни най-малко. Балагура и Нейфелд?

— Изпратих Сенка Малкия да се увери, че заминават.

— Отплуваха ли?

— През Париж за Чикаго.

— Защо Чикаго?

— Не знам. Сигурен съм обаче, че ти трябва да знаеш.

Япончик грабна спейсфона и мълча със слушалката на ухото, докато не го свързаха.

— Монгол, Япончик съм. Момчетата от „Братството“ ще влязат през О’Хеър. Чакайте ги на полета от Париж. — после изключи апарата.

— С бога напред, Павел!

— Ни пуха, ни пера! — отговори шефът на „Нева“.

— Кой уби Стоян Боев, Козел? — попита следователят Проданов.

Познаваха се от дълги години, но се мразеха от първия миг. „Омраза от пръв поглед!“ — Както пишеше в романите.

— Не аз всеки случай!

— Но ти седна в стола му.

— Случайно, Проди… За твое сведение, кариерата не е между моите пороци.

— Но те произведоха генерал? Теб! Идва ми да си изям пагоните!

Козелът се усмихна хладно. Избягваше тази гримаса. Бяха го предупредили, че последствията от пластичните операции най-лесно личат при смях и гняв.

— Смяташ, че не заслужавам генералски лампази?

— Ти си престъпник, Козел. Винаги си бил. Ако не беше попаднал в полицията, днес щеше да бъдеш най-търсения бандит в страната.

— Защо мислиш така, Проди? Ако е удобно да попитам?

— Аз съм следователят! Аз задавам въпроси. Аз приемам или отхвърлям отговорите… Второ питане: Кой уби генерал Стоян Боев?

Козелът се надвеси над масата, пресегна се и впи пръсти във вратните му жили. Имаше железни ръце и в момента му причиняваше влудяваща болка.

— Слушай ме внимателно, Проди. Първо, аз не съм следствен, второ — никой не е престъпник до доказване на обратното и трето, последно, отнемайки любимата ти жена, аз се ожених за най-празноглавата курва, която съм срещал някога. Ти си в дълг, че те отървах от дълголетен душевен тормоз.

Козелът отпусна хватката, запали цигара и се отпусна в стола.

— Казвай защо поиска тази среща и кой откъде е!

Полковник Проданов изтърпя физическия тормоз с мъртво лице, не даде вид, че е изпитал болка, камо ли унижението от безпардонното посегателство на ранга и на личността му.

— Кой уби Боев?

— Вероятно „Нева“. Въздушна атака… намирисва на Афганистан, но това е импровизация на четири очи… и само между стари приятели.

— Кой отвлече децата ти?

Ставаше лошо.

— Кой ти каза, че някой е отвличал момчетата?

— Бившата ти жена.

— И какво поиска тая тъпа путка? Да ги откриеш и да й ги върнеш?

— Да.

— Защо не го направи, Проди? Защо й отказа? Как беше лафът: „Стара любов ръжда не хваща!“

Проданов кимна.

— Поли напусна писателя… Живеем заедно.

Този път Козелът не издържа и избухна в луд смях.

— Извинявай, Продане. С това трябваше да започнеш. Нямаше да кажа дума по неин адрес. — Козелът избърса сълзите си с ръкав, овладя дъха си, маската. — Желая ви щастие… След двадесет години чакане? Това е „аморе фуриозо!“, д’еба мама му. Не предполагах, че си способен на толкова трайни чувства…

— Къде са момчетата, Козел?

— Полковник, майка им е твоя, но те са мои синове. Избягвай да си вреш носа при момчетата. Посегнеш ли там, ще ти скъсам гъза, като едно време. Не си забравил, нали?

— Не! — при подялбата на бившата му жена Козелът го беше бил така, че Проданов лежа три месеца във военна болница със счупена ръка, шест пукнати ребра и комоциум. — Не съм забравил, Козел. Нашата сметка е открита. Питам те като частно лице. Кой отвлече момчетата? Защо ги освободи едно по едно! Откуп ли ти поискаха? Кой го плати? С какви пари… и ако не е за откуп, защо? Имаш ли връзка с „Кали“, „ВИС-2“, „СИК“, „Аполо“, „Корона“ и т.н. Кой уби Дебелия и Боев? Кой, щом Индианецът не е между живите, може да свитне от сто метра Тодор Беров… Можеш да ми отговориш на четири очи. Съветвам те да го направиш. Откажеш ли, ще пееш на „Развигор“!