Христо Калчев - Калигула бесният

— Това беше цената на живота ми — кротко отговори адвокатът.

— Аз ще те извадя на светло. Възразяваш ли? — Напротив, мислех да моля за тази… жизненоважна услуга.

— Имаш я, ДВД. От теб зависи дали ще бъдем… приятели! Трябва да видя жена си. Подгответе смъртния акт с д-р Алексиев… с утрешна дата. След двадесет часа трябва да уведомим и конкуренцията, и пресата.

Катя си беше взела куче. Малък „мител шнауцер“, сивочерен на цвят, с брадата на Енгелс и с подлите очички на Лаврентий Павлович Берия. Захапа го. Валериан го грабна за козината, изхвърли го на балкона и затвори вратата. Катя излезе от банята гола, мокра, изпосталяла като кучка след бесовица, противна като престояла храна и чужда като хилядите безлични жени, които тъпчат безсмислено тази робски търпелива земя.

— Моите съболезнования — хладно каза Императорът.

— Само това ли имаш да кажеш? — Катя облече пеньоара, нави пешкир на косата си и седна.

— Брат ти е мъртъв. Трябва да свикваш с тази мисъл.

— Свикнах — кимна Катя. — Умряха всички, които ме обичаха. — Сълзите рукнаха от очите й. — Всички!

— Престани да се самосъжаляваш — отегчено я прекъсна той. — Смъртният акт ще бъде издаден с един ден закъснение. Имаме нужда от време, за да овладеем холдинга.

— Имате или имаш?

— Все едно. До утре на обяд нито дума никому.

Катя кимна през сълзи.

— Докторите откриха ли от какво е починал?

— Инфаркт. При този живот, това не е изненада, поне за мен. Ще го погребем в петък на обяд в Кюстендил. — беше едва неделя. — Какъв е този гаден палаш. Захапа ме за глезена.

— Сега той е единственото живо същество, което ме обича!

Императорът стана мълчаливо и напусна дома си. „За последен път влизам тук!“ — Качи се в мерцедеса и се върна в офиса. Утре беше пресконференцията, която не можеше да отложи, беше късно вече, а целият огън на вестникарската артилерия щеше да се стовари върху него.

— Готов ли си, Козел?

— Частично, Теди. Фокс е убит от един мангал, Жоро Черния. Поръчка на Иво карамански.

— Глупости!

— Това беше и моята реакция. В дъното е „Пирана“ и щурмовия хеликоптер. Негърът е погребан до стените на Чекотинския манастир. Знам точното място.

— Ако майка му дойде в София, ще й предадеш ли останките?

— Тази част на сделката е гарантирана. Внимателно ме слушай сега… Утре сутрин Алкалай изпраща половин милион зелени за Нейфелд и Балагура. Живи! След сто часа „Братята на Йехова“ трябва да са на борда на личния му самолет на път за Москва.

— Парите?

— Ще ги получа срещу честната си дума… Срещу самотната си честна дума, че Япончик остава с гол хуй в ръка.

— Какво ще правиш с тоя афганец, Козел?

— Дай ми Нейфелд и Балагура, прати човек за парите, върни децата в колежа… Тогава може да ми остане време да се заема с „Нева“, Павел Пас и другите сволочи.

Теди мълча много дълго.

— Пораснал си, Козел. Добре се обядва с теб. Тази вечер момчетата ще бъдат в пансиона. Чакай сигнал. Утре изпращам евреите. Ще ги придружава мой човек за зеленото. Ще ти се обадя, когато разбера кога каца в София майката на Елтън Фокс.

— Теди?

— Кажи.

— Обядът не е свършил. Десертът предстои. Бесният е мъртъв.

— Не.

— О, да. Засега дискретно. Утре ще гръмне пресата.

Теди онемя. Дори дъхът му не се чуваше.

— Козел.

— Преглътна ли смокинята, малкия!

— Утре с евреите… ще дойда аз!

На свой ред Бесният легна „в земята черната“… При родителите си, Нерон Вълка, Лидия… Оставаха Катя и синът й, който всъщност беше неин племенник и с рода им щеше да бъде свършено завинаги, за радост и спокойствие на враговете! Живи приятели вече нямаха. Последният беше Мартин, но него щяха да открият по миризмата след някой и друг ден. Козелът го беше хвърлил мъртъв в мазето, под козметичния салон на майка му.

Това, което не знаеха ни Императорът, ни Козелът, беше, че Мартин преживя още близо час с два куршума в сърцето и черния дроб и една контрола фронтално в гръкляна. Здраво момче беше бившият шеф на бункера и положи нечовешки усилия да се измъкне от гроба си… Когато се увери, че умира, измъкна паспорта, златния паркер, подарък от Вълка за 22-рия му рожден ден и написа епитафията си върху единствената легална връзка с държавата. Майка му, която го откри случайно, прочете: „Приживе на всички в устата ви срах, серете и вие на гроба ми без страх, че мъртвец от гроба не може да се вдигне, серящия гъз с хуй да достигне!“ Мартин беше завършил българска филология и тайно, много тайно пишеше стихове…