Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Господа — глухо започна той, — България се променя. Навремето тази страна се разкъсваше от един комплекс, който никой тук не съзнаваше, а именно между значимостта и незначителността. Преведено — от една страна, древен народ, древна култура със значение в световната ценностна съкровищница, от друга, абсолютно незначителна държава, с която дори банановите републики нямат намерение да се съобразяват. Това беше добър инструмент и ние го използвахме. Сега обаче на власт дойде нова политическа класа, която осъзнава този комплекс и е решена да го преодолее. Това биха били похвални усилия, ако не бяха в наш ущърб — Алкалай мълча дълго, загледан в носовете на обувките си. — И така, заповедта е „Ликвидирайте Генерала“! Това няма да ни донесе нищо — ще дойде друг, но ние не можем да се откажем — Алкалай повиши глас — от гордост, господа. Правителството знае, че сме пратили вълци на лов за Генерала и ще го пазят като диаманта Кохинор в Британския музей. Нашата професионална чест е поставена на изпитание и вие, нашите вълци, ще удушите жертвения агнец генерал Богомил Бонев, дори ако го скрият на Марс. Това е нашата гордост, господа — добави Алкалай и излезе.

— Шефе, няма да те атакуват по въздуха — каза генерал Проданов, влизайки в кабинета на Богомил Бонев. — Гепихме един вътрешен агент. Предупредил ги е, че въздухът ще се чисти с летците на Михов.

Генерала стана, подаде ръка на стария си приятел и колега. Посочи му стол, предложи му кафе.

— Много боклук има в министерството, а, Проди?

— Много шефе. Това лайно е от моя отдел. Смятам да го пусна на бързата процедура.

Генерала се замисли.

— Кой е?

— Подполковник Атанас Георгиев.

— Къде е?

— Вързах го долу в килиите… Силен, издръжлив шоп, но алчен… Нищо не можах да откопча от него.

— Да опитам аз… — тихо, като на себе си, каза Бонев.

— Какво? — недочул, попита Проданов.

— Доведи го тук, Проди. Свободен… Ще опитам един древен трик.

— Имаш ли нещо против мен, Наско? Нещо лично? — попита генералът.

— Не — мрачно отговори предателят.

— Да съм те унизил служебно… Нещо свързано с чинопроизводството?

— Не — продължи да отговаря бившият подполковник.

Генерала се усмихна, наля му кафе, побутна към него кутия „Ротманс“, макар че самият той пушеше лула.

— Тогава защо?

— Десет хиляди долара — беше сухият отговор.

Генерала подсвирна:

— Ниско ме оценяват тия копелета. Аз струвам повече, колега — и след известна пауза: — Кой?

Атанас Георгиев поклати глава:

— Веднъж се става предател, генерале.

— Говори, мръсник! — намеси се Проданов. — Имаш три деца, боклук с боклук. Мисли за тях.

— Проданов, моля ви — прекъсна го Генерала. — Да не си служим с такива квалификации — Бонев пи кафе, пуши от лулата си и мълча дълго, началнически. — Знаеш ли подполковник, че без да искаш ти подсигури петдесет процента от защитата ми? Ако „Нева“ беше избрала една истинска атака от въздуха, шансът им щеше да е огромен. Срамно огромен за нас, колега.

Предателят зяпна:

— Как така?

— Точно така. Генерал Михов може да покрие всеки азимут, но не и някаква си вила в планински район, достъпна само за бойни хеликоптери. А ако бяха избрали делтаплан, а? Кой в тази страна е в състояние да изчисли броя им… И така, подполковник Георгиев — Кой?

Предателят мълча много дълго, но не се отказа нито от кафето, нито от цигарата.

— Генерале, дайте ми три дни за размисъл? — умолително каза той. Беше видимо пречупен.

Бонев скочи, изкрещя:

— Три часа! Вън! — и изгледа как със смазана походка бившият подполковник напуска кабинета му. И три минути са му много!, помисли той, преди да се заеме с работата си.

Беше прав. На път за килията Атанас Георгиев изпя всичко. Като бивш служител на Ескадрона на смъртта и пряко подчинен на генерал Милетиев — Жаров и така нататък, тоест Козела, той бил потърсен от негово име от анонимен гангстер, но по описанието му за Проданов беше детска игра да разпознае Бъстър Китън… Най-лошото се беше случило — Кооперация между Козела и Бъстър! Блазе ти, Продане, чакат те много безсънни нощи.

Генерала повика шефовете на стопанския си отдел и им връчи заповеди за арест и обиск на четиринайсет банкери и кредитни милионери. Сред тях бяха Скатов, Вранчев, Томов, Никодимов-Мазния и много други. Време беше да пресуши финансовите ручейчета на бандите… и това беше първата акция. Под удара на „стопаните“ щяха да минат повече от две хиляди по-едри или по-дребни мошеници от цялата страна.