Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Все пак — промълви Питър, — ние все пак трябва да го потърсим. В края на краищата той ни е брат, дори и да се държи отвратително. Пък и е само едно дете.

— Да отидете в къщата на Вещицата? — каза госпожа Бобър. — Не разбирате ли, че единственият начин да спасите него или самите себе си е да стоите по-далече от нея?

— Какво искате да кажете? — попита Луси.

— Ами нейната главна цел е да ви хване. Тя непрекъснато мисли за тези четири трона в Каир Паравел. Щом веднъж и четиримата влезете в къщата й, нейната работа ще бъде свършена — преди да гъкнете, в колекцията й ще се появят четири нови статуи. Но тя ще държи Едмънд жив дотогава, докато има само него, защото ще иска да го използва за примамка, с която да хване и вас, останалите.

— О, никой ли не може да ни помогне? — въздъхна Луси.

— Единствено Аслан — каза господин Бобър. — Трябва да отидем и да се срещнем с него. Сега той е единствената ни възможност.

— Струва ми се, мили мои — продължи госпожа Бобър, — че е много важно да знаем точно кога се е измъкнал. Той може да й каже само толкова, колкото е чул тук. Например бяхме ли започнали да говорим за Аслан, преди Едмънд да е излязъл? Ако не сме били, може би ще успеем, защото тя няма да знае, че Лъва е дошъл в Нарния и че ние ще се срещаме с него. Ще бъде изненадана поне за това.

— Не си спомням дали беше тук, когато говорехме за Аслан — започна Питър, но Луси го прекъсна.

— О, да, беше! — каза тя отчаяно. — Не помниш ли, че той попита дали Вещицата не може да превърне в камък и Аслан?

— Така беше, по дяволите! — ядоса се Питър. — Точно такова нещо може да попита само той.

— Става все по-лошо и по-лошо — каза господин Бобър. — А дали той беше тук, когато ви казах, че мястото на срещата с Аслан е при Каменната маса?

Никой не знаеше отговора на този въпрос.

— Защото, ако е бил тук — продължаваше господин Бобър, — тогава тя просто ще тръгне в същата посока с шейната си, ще застане между нас и Каменната маса и ще ни хване още по пътя. Всъщност ще бъдем отрязани от Аслан.

— Но това не е първото, което тя ще направи — обади се госпожа Бобър, — поне доколкото я познавам. В мига, когато Едмънд й каже, че ние всички сме тук, тя ще тръгне веднага, за да ни хване още тази нощ. Ако той е тръгнал оттук преди около половин час, тя ще пристигне след двадесетина минути.

— Права сте, госпожо Бобър — каза съпругът й. — Ние всички трябва да се махаме оттук!

Нямаме време за губене.

А сега, естествено, искате да узнаете какво се бе случило с Едмънд.

Той изяде своята част от вечерята, но без истинска наслада, защото през цялото време си мислеше за локума — а нищо друго не разваля вкуса на хубавата обикновена храна, както споменът за лоша омагьосана храна. Бе чул и разговора, който също не му се строи особено приятен, тъй като все още си мислеше, че другите не му обръщат внимание и се опитват да го пренебрегват. Те не правеха това, но той си го въобразяваше. После бе чул как господин Бобър им разказва за Аслан и изслуша целия план за срещата с Аслан при Каменната маса. Тогава много тихо се промъкна зад завесата, която висеше пред вратата. Защото при споменаването на Аслан го обзе странен ужас, докато у другите усещането бе странно, но приятно. Точно когато господин Бобър повтаряше думите за Адамовата плът и кръв, Едмънд тихо натисна дръжката на вратата, а преди господин Бобър да им разкаже, че Бялата вещица изобщо не е човешко същество, а всъщност е полудух, полувеликан, Едмънд излезе навън и внимателно затвори вратата след себе си.

Не трябва да си мислите, че Едмънд действително е искал брат му и сестрите му да бъдат превърнати в камък. Той просто искаше локум, искаше да бъде принц (а по-късно и крал), а и да си отмъсти на Питър за това, че го нарече отвратителен. А що се отнася до това, което Вещицата щеше да прави с другите, не искаше тя да бъде особено мила с тях. Във всеки случай не и да ги постави на едно ниво с него. Обаче си внуши, че тя няма да им направи нещо много лошо. „Защото, мислеше си той, всички тези хора, които злословят по неин адрес, са й неприятели и вероятно поне половината от казаното не е вярно. Във всеки случай тя беше много мила с мен, много по-мила, отколкото те. Предполагам, че именно тя е законната Кралица. Тя ще е по-добра от този ужасен Аслан.“ Поне такова бе оправданието, което си измисли. То обаче не беше много добро, защото дълбоко в себе си той всъщност знаеше, че Бялата вещица е зла и жестока.