Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Без да проговори, Стареца се приближи до тях и застана от другата страна на масата срещу дъщеря си. После и двамата вдигнаха ръце и се обърнаха с лице на изток. В тази поза те запяха. Иска ми се да можех да запиша песента, но никой от присъстващите не я запомни. После Луси казваше, че мелодията била висока, почти пронизителна, но прекрасна — „прохладна песен, като в ранно утро“. Докато те пееха, сивите облаци се вдигнаха от източния хоризонт, а белите прозорци в небето растяха и ставаха все по-големи. После всичко побеля и морето заблестя като сребро. Дълго след това (двамата пееха през цялото време) небето на изток руменееше, докато накрая слънцето изплува от морето и дългите му лъчи проблеснаха по златото, среброто и по каменния нож на масата.

Само веднъж или дваж преди това нарнийците се бяха питали дали по тези морета слънцето не изглежда по-голямо, отколкото в техните земи. Този път бяха сигурни в това. Нямаше грешка. Блясъкът на лъчите му по росата и по масата бе далече по-силен от всички утрини, които бяха виждали. И както по-късно каза Едмънд: „Въпреки че на това плаване се случиха много неща, които звучат по-вълнуващо, всъщност този момент беше най-вълнуващият.“ Сега вече наистина разбраха, че са дошли до началото на Края на света.

После като че ли нещо долетя до тях откъм самия център на изгряващото слънце. Разбира се, човек не можеше да погледне направо в тази посока, за да се увери. След малко въздухът се изпълни с гласове, които подеха същата песен, която пееха момичето и баща му, но с много по-ритмична мелодия и на неразбираем език. Стотици хиляди големи бели птици пристигаха и кацаха навсякъде: по тревата, по плочите, по масата, по раменете на хората, по ръцете и главите им, докато накрая земята сякаш бе покрита със сняг. Също като снега те не само правеха всичко бяло, но и замъгляваха и притъпяваха всички форми. Луси погледна измежду крилете на птиците, които я покриваха, и видя как една от тях долетя при Стареца с нещо в човката, което приличаше на мъничък плод, и го постави в устата на Стареца. Може и да е било горящ въглен, но бе твърде бляскав, за да се види ясно.

В този момент птиците спряха да пеят и се заеха с масата. Когато приключиха, всичко, което можеше да се яде или пие, бе изчезнало. Стотиците хиляди птици отлетяха, отнасяйки всичко негодно за храна и пиене като кости, люспи и черупки, и се отправиха по обратния път към изгряващото слънце. Но сега, понеже не пееха, пърхането на крилете им сякаш разтресе въздуха. Масата остана изчистена, а тримата нарнийски благородници продължаваха да спят непробудно.

Най-сетне Стареца се обърна към пътешествениците и ги поздрави с добре дошли.

— Господине — рече Каспиан, — молим ви да ни кажете как да развалим магията, в чийто плен са тези благородници от Нарния.

— С радост ще ти кажа, сине — отвърна Стареца. — За да премахнете тази магия, трябва да отплавате до самия Край на света или колкото се може по-близо до него и да се върнете, като оставите там поне един ваш другар.

— А какво ще стане с него? — попита Рипичийп.

— Трябва да продължи натам, където изтокът граничи с безкрая и никога да не се завърне в света.

— Това е и желанието на моето сърце — каза Рипичийп.

— А сега близо ли сме до Края на света, господине? — попита кралят. — Знаете ли дали има морета и суша по-далече на изток оттук?

— Виждал съм ги преди много време — отвърна Стареца, — но от голяма височина. Не мога да ви кажа нищо, което да е от значение за един моряк.

— Да не би да искате да кажете, че сте летели във въздуха? — изтърси Юстас.

— Беше много, много над въздуха, сине — отговори Стареца. — Аз съм Раманду. Но виждам, че се споглеждате. Името ми е непознато за вас. И нищо чудно, дните, когато бях звезда, отминаха преди много години, много преди всички вие да сте били родени. А оттогава съзвездията са се изменили.

— О-о-о… той е пенсионирана звезда — промълви Едмънд под носа си.

— Вече не сте ли звезда? — попита Луси.

— Аз съм звезда, която си почива, дъще моя — отвърна Раманду. — Когато залезнах за последен път, бях по-грохнал и стар, отколкото можете да си представите. Доведоха ме на този остров. Сега не съм толкова стар, колкото бях тогава. Всяка сутрин една птица ми донася жар-плод от долините на слънцето и този плод отнема по малко от годините ми. А когато стана млад като новородено, ще се отправя отново към своя изгрев (защото сега сме на източния ръб на земята) и пак ще подема великия танц.