Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

— В нашия свят — рече Юстас — звездите са огромни кълба горящ газ.

— Дори и във вашия свят звездите не са това, сине, а само са направени от него. Пък и в този свят вие вече сте срещали звезда. Мисля, че познавате Кориакин.

— И той ли е звезда в пенсия? — попита Луси.

— Не съвсем — каза Раманду. — Изпращането му да управлява Тромавците не беше определено за почивка. По-скоро можете да го наречете наказание. Ако всичко бе вървяло добре, той можеше да свети още хиляди години в южното зимно небе.

— А какво е сторил той, господине? — попита Каспиан.

— Чедо, не ти е писано на теб, син на Адам, да знаеш какви грешки може да извърши една звезда. Но нека не губим време в такива разговори! Решихте ли вече? Ще потеглите ли на изток, за да развалите магията, като оставите един от вас там и се върнете обратно, или ще отплавате на запад?

Рипичийп се обърна към Каспиан:

— Сир, нали няма съмнение за това? Ясно е, че освобождаването на тези благородници от магията е част от нашето пътешествие.

— И аз мисля така, Рипичийп — отвърна кралят. — Но дори и да не беше така, за мен щеше да е много мъчно да не отплавам с „Разсъмване“ колкото е възможно по-надалеч, към Края на света. Но съм загрижен за екипажа. Те са тръгнали да търсят седемте благородници, а не да стигат ръба на земята. Ако отплаваме на изток оттук, то ще бъде, за да стигнем Края, там, където изтокът граничи с безкрая. Никой обаче не знае колко далече е това. Момчетата са храбри, но виждам, че някои от тях са изтощени от плаването и копнеят да обърнем кораба обратно към Нарния. Смятам, че не трябва да ги карам да плават по-нататък без тяхно знание и съгласие. Освен това какво ще правим с лорд Рууп? Този човек е съсипан.

— Сине — рече звездата, — дори и да искаш, няма смисъл да плаваш към Края на света с хора, които те следват против волята си или са измамени. Така не се развалят магии. Те трябва да знаят къде отиват и защо. Но кой е този съсипан човек, за когото говориш?

Каспиан разказа на Раманду историята на лорд Рууп.

— Аз мога да му дам онова, от което се нуждае най-силно — каза Раманду. — На този остров ще може да заспи дълбоко без всякакво безпокойство от сънища. Нека седне до тези тримата и да пие забрава до завръщането ви.

— Да, Каспиан, нека да направим така — примоли се Луси. — Сигурна съм, че той много ще се зарадва.

В този миг ги прекъсна шумът от множество стъпки и гласове — Дриниан и хората му се приближаваха. Щом видяха Раманду и дъщеря му и понеже бе явно, че не са обикновени хора, те спряха изненадани и свалиха шапки. Някои моряци изгледаха празните блюда и кани на масата с пълни със съжаление очи.

— Милорд — обърна се кралят към Дриниан, — моля те да изпратиш двама души на борда на „Разсъмване“ с послание до лорд Рууп. Кажете му, че последните от спътниците му са тук и спят непробудно, без да сънуват. Той също може да се присъедини към тях.

След това Каспиан каза на присъстващите да седнат и изложи пред тях цялото положение. Щом свърши, настана дълга тишина, прекъсвана от шепот. Накрая водачът на стрелците се изправи и рече:

— Ваше величество, някои от нас отдавна искат да ти зададат един въпрос, а именно: Как ще се върнем у дома, когато обърнем, без значение дали ще е тук или някъде другаде. През целия път ни носеха западни и северозападни ветрове, изключая някое и друго безветрие. Ако това не се промени, бих желал да зная каква е надеждата да видим Нарния отново. А вероятността припасите да ни стигнат, докато гребем дотам, е нищожна!

— Това са приказки на хора, които не разбират от мореплаване — отсече Дриниан. — В тези води до късно лято преобладават западни ветрове, но винаги сменят посоката си след настъпването на новата година. Ще има вятър за плаване на запад, и то повече, отколкото ни се иска.

— Вярно е това, водачо — каза един стар моряк-галмиец. — През януари и февруари времето става доста страшно, особено откъм изток. И с ваше позволение, сир, ако аз командвах този кораб, бих заповядал да презимуваме тук и да потеглим към дома през март.

— А какво ще ядете, ако презимувате тук? — попита Юстас.

— На тази маса ще се слага царски пир всяка вечер по залез слънце — каза Раманду.

— Ето това се казва приказка! — възкликнаха няколко моряци.

Тогава Райнелф започна:

— Ваши величества, дами и господа, искам да кажа само едно. Никой от нас, момчета, не е тръгнал на това плаване насила. Ние сме доброволци. Някои от нас, дето сега гледат с голям интерес масата и си мислят за царски пирове, в деня на отпътуването от Каир Паравел говореха с пълен глас за приключенията, които ни очакват, и се кълняха, че няма да се приберат у дома, докато не стигнем Края на света. А на кея останаха хора, които биха дали мило и драго да можеха да дойдат с нас. Тогава да имаш обикновена койка на борда на „Разсъмване“ се смяташе за по-голяма чест от това да носиш рицарски колан. Не знам дали схващате за какво ви намеквам. Но искам да кажа, че хора, тръгнали на плаване като нас, ще изглеждат тъпо като… като Тромоходи, ако се върнат вкъщи и кажат, че са стигнали до началото на Края на света и не им е стигнал кураж да отидат по-нататък.