Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

След тази реч част от моряците нададоха одобрителни викове, но други казаха, че презимуването на острова ги устройвало.

— Няма да е много весело — прошепна Едмънд на Каспиан. — Какво ще правим, ако половината екипаж поиска да остане?

— Чакай малко — прошепна в отговор Каспиан. — Имам още един коз.

— Рипичийп, ти няма ли да кажеш нещо? — зашепна и Луси.

— Не. Защо Ваше величество очаква такова нещо от мен? — отвърна Рипичийп с глас, който повечето хора чуха. — Моите планове са непроменени. Докато мога, ще плавам на изток с „Разсъмване“. Ако обърнете назад, ще греба на изток с моята лодчица. Когато тя потъне, ще плувам на изток с четирите си лапи. А когато вече не мога да плувам, ако още не съм стигнал страната на Аслан или не съм паднал от Ръба на света в някой огромен водопад, тогава ще потъна с нос, обърнат към изгрева, и Папичийк ще стане главатар на Говорещите мишки в Нарния.

— Чуйте го, чуйте го! — рече един моряк. — И аз бих казал същото, само че без това с лодчицата, защото няма да ме издържи — и добави по-тихо: — Няма да се оставя да ме надмине някаква си мишка.

Тук вече Каспиан скочи на крака.

— Приятели — започна той, — мисля, че не сте разбрали съвсем ясно нашата цел. Говорите, сякаш сме дошли при вас, за да ви молим за екипаж. Положението изобщо не е такова. С нашия брат-краля и сестра-кралицата, техния родственик и доблестния рицар сър Рипичийп; както и лорд Дриниан имаме мисия за самия Край на света. Наше право е да изберем от желаещите измежду вас онези, които ще определим за достойни за такова височайше начинание. Всъщност никога не сме твърдели, че всеки може да дойде с нас. Ето защо сега ще заповядаме на лорд Дриниан и капитан Райнс да обмислят внимателно кои от вас са най-сръчни в битка, кои са най-умели моряци, с най-благороден произход и най-верни на нашата особа, както и най-чисти по сърце и поведение и да ни предадат имената им по списък. — Тук той спря за миг и продължи по-бързо: — В името на Аслан — възкликна той, — да не би да си мислите, че привилегията да се види Краят на света може да се купи на безценица? И всеки дошъл с нас ще носи наследствената титла „Член на екипажа на «Разсъмване»“, която ще се предава по наследство, а когато се приберем в Каир Паравел, ще получи толкова злато или земя, че да бъде богат цял живот. Сега… разпръснете се из острова! След половин час ще науча имената, които лорд Дриниан ще запише.

Последва неловка тишина, след което членовете на екипажа се поклониха и се оттеглиха — един насам, друг натам, но повечето разговаряха на малки групички.

— А сега да се заемем с лорд Рууп — рече кралят.

Но като се обърна към масата, видя, че Рууп бе вече там. Той бе пристигнал незабелязан, докато траеше обсъждането, и седеше до лорд Аргоз. До него стоеше дъщерята на Раманду, която сякаш му беше помогнала да седне, а зад него бе Раманду, сложил ръце върху побелялата му глава. Дори на дневна светлина от ръцете на звездата струеше слабо сребристо сияние. По измъченото лице на Рууп играеше усмивка. Той протегна едната си ръка на Луси, а другата — на Каспиан. За секунда изглеждаше, сякаш ще проговори. После усмивката му стана още по-широка, като че ли бе обзет от някакво сладостно усещане, от устните му се изтръгна дълбока въздишка на задоволство, главата му клюмна на гърдите и той заспа.

— Горкият Рууп! — изрече Луси. — Толкова се радвам. Сигурно е преживял ужасни неща.

— Хайде да не мислим за това, а? — предложи Юстас.

Междувременно речта на Каспиан, може би подпомогната от островната магия, даваше точно желания резултат. При мисълта, че могат да бъдат изоставени, мнозина от нетърпеливите да не продължат плаването реагираха съвсем различно. Естествено, щом някой моряк обявеше, че е решил да поиска разрешение да бъде включен в плаването, останалите усещаха, че броят им намалява, и се чувстваха все по-неудобно. Така че още преди да изтече определеният половин час, няколко души определено се „подмазваха“ на Дриниан и Райнс с цел да бъдат включени в списъка (поне така го наричаха в моето училище). Скоро останаха само трима, които не искаха да тръгват, като се опитваха с всичка сила да убедят някой да остане с тях. Скоро след това остана само един. Накрая и той се уплаши да не го оставят сам и промени решението си.

В края на определения половин час всички се струпаха около Аслановата маса и застанаха в единия й край, а Дриниан и Райнс седнаха с Каспиан в другия край и му прочетоха списъка. Каспиан прие всички освен този който беше променил решението си в последния момент. Името му беше Питънкрим и докато останалите търсеха Края на света, той остана на Острова на звездата и през цялото време много му се искаше да бе заминал с тях. Той не беше човек, на когото да му е приятно да разговаря с Раманду и дъщеря му (нито пък на тях — с него), а и времето беше дъждовно. Въпреки че на Масата всяка вечер се появяваше великолепна храна, той не я хареса особено. Казваше, че го побивали тръпки да седи сам (и често на дъжда) в компанията на четиримата заспали лордове на другия край на масата. А щом останалите се върнаха, той почувства всички чужди. По пътя към вкъщи спряха на Уединените острови, където дезертира и отиде да живее в Калормен. Там разказвал чудни истории за приключенията си на Края на света дотогава, докато накрая сам започнал да си вярва. Така че в известен смисъл може да се каже, че той живял честито до края на дните си. Но никога не свикнал с мишките.