Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

— Ами не си спомням този момент много добре. Така или иначе ме е облякъл… с нови дрехи, всъщност тези, с които съм сега. После внезапно се озовах тук. Което пък ме кара да мисля, че сигурно е било сън.

— Не, не е било сън! — каза Едмънд.

— Защо?

— Ами първо, дрехите. И второ, ти си… хм, вече не си дракон.

— Какво е било тогава, според теб?

— Според мен ти си видял Аслан — отвърна Едмънд.

— Аслан ли? Чувал съм няколко пъти това име, откакто плаваме на „Разсъмване“. И… не знам как да го обясня… усещах, че го ненавиждам. Но тогава аз ненавиждах всичко. Между другото, искам да се извиня. Боя се, че съм бил доста неприятен.

— Няма нищо — каза Едмънд. — Между нас казано, ти не беше толкова лош, колкото бях аз при първото ми пътуване до Нарния. Просто беше магаре, докато аз бях предател.

— Не ми разказвай тогава — рече Юстас. — Но кой е Аслан? Познаваш ли го?

— Ами… той ме познава — отговори Едмънд. — Той е великият Лъв, син на Императора отвъд морето, който ме спаси и който спаси Нарния. Ние всички сме го виждали. Луси го вижда най-често. И може би плаваме именно към неговата страна.

Известно време и двамата мълчаха. Последната ярка звезда бе изчезнала и макар че не виждаха изгрева заради планините отдясно, разбраха, че е настъпил, защото небето над тях порозовя. После някаква птичка от семейството на папагалите нададе вик в гората зад тях, дърветата се раздвижиха, а накрая се разнесе и звукът на Каспиановия рог. Лагерът се разбуди.

Голяма бе радостта, когато Едмънд, придружен от възстановения Юстас, се присъедини към групата, закусваща около лагерния огън. И сега естествено всички чуха първата част от историята му. Те се зачудиха дали преди няколко години другият дракон не е убил лорд Октесиан, или пък дали самият благородник не е бил старият дракон. Скъпоценностите, с които Юстас бе натъпкал джобовете си в пещерата, бяха изчезнали заедно със старите му дрехи, но никой, особено пък той самият, не изрази желание да се върне в тази долина и да търси съкровището.

След няколко дни „Разсъмване“ — с нова мачта, пребоядисан и добре запасен — бе готов да отплава. Преди да вдигнат котва, Каспиан нареди да изсекат следния надпис върху една скала, обърната към залива:

ОСТРОВ НА ДРАКОНА

ОТКРИТ ОТ КАСПИАН, КРАЛ НА НАРНИЯ И ПР.

В ЧЕТВЪРТАТА ГОДИНА

ОТ ЦАРУВАНЕТО МУ

ВЕРОЯТНО ТУК Е НАМЕРИЛ СМЪРТТА СИ

ЛОРД ОКТЕСИАН

Би било хубаво и донякъде вярно да кажа, че „оттогава насетне Юстас бе различно момче“. За да бъда съвсем точен — той започна да става различно момче. Понякога се връщаше към предишното състояние. Имаше и много дни, в които можеше да бъде много досаден. Но няма да отбелязвам по-голямата част от тях. Лечението бе започнало.

Гривната на лорд Октесиан имаше странна съдба. Юстас не я искаше и я предложи на Каспиан. Каспиан я предложи на Луси, но тя също не я пожела.

— Добре тогава, нека да я хване, който може — извика Каспиан и я подхвърли във въздуха.

Това беше в момента, когато всички стояха и гледаха надписа. Гривната се издигна нагоре, проблесна на слънцето и се закачи като обръч на една издатина на скалата. Никой не можеше да се изкачи дотам, за да я вземе, както и никой не можеше да слезе дотам, за да я вземе отгоре. Доколкото ми е известно, тя все още виси на онази скала и може би ще виси до края на света.

Всички бяха в добро настроение, когато „Разсъмване“ отплава от Острова на дракона. Веднага щом излязоха от залива, задуха попътен вятър. Рано на следващата сутрин достигнаха до непознатата суша, която някои от тях вече бяха видели, летейки над планините, докато Юстас още беше дракон. Беше равен зелен остров — необитаем, с изключение на зайците и няколкото диви кози. Но по развалините от каменни колиби и почернелите места, където сигурно са били огнищата, те решиха, че до неотдавна там са живели хора. Имаше и кости, и счупени оръжия.

— Работа на пирати — рече Каспиан.

— Или на дракон — каза Едмънд.

Единственото друго нещо, което откриха, бе малка лодка (или кану), изоставена на пясъка. Беше направена от кожа, опъната върху върбова рамка, и съвсем мъничка — дълга едва около метър, — а веслото към нея бе със съответната големина. Те сметнаха, че или е направена за дете, или обитателите на този остров са били джуджета. Рипичийп реши да я задържи, тъй като размерът й беше точно като за него, и затова я качиха на борда. Нарекоха находката си Опожарения остров и преди пладне отплаваха.