Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Но в мига, в който си помисли това, осъзна, че не го иска. Той желаеше да са приятели. Искаше да се върне сред хората, да говори, да се смее и да споделя чувствата си. Разбра, че е чудовище, откъснато от целия човешки род. Заля го ужасяваща самота. Започна да осъзнава, че другите в действителност не са били демони, и се зачуди дали самият той е бил добър човек, както винаги бе смятал. Закопня за гласовете им. Щеше да се чувства благодарен за добра дума дори от Рипичийп.

Когато помисли всичко това, нещастният дракон, който преди това беше Юстас, издигна глас и зарида. Трудно може да си представим гледката и звуците от сърцераздирателния плач на мощния дракон под лунните лъчи в безлюдната долина.

Накрая той реши да опита да намери пътя обратно към залива. Сега разбираше, че Каспиан никога не би отплавал от острова без него. А и бе сигурен, че по някакъв начин ще успее да покаже на хората кой е.

Пи дълго и после (знам, че звучи шокиращо, но не е така, ако се замислите) изяде почти целия мъртъв дракон. Беше стигнал до половината, когато осъзна какво прави; защото, нали разбирате, макар в мислите си да беше Юстас, вкусовете и храносмилането му бяха драконски. Ето защо толкова рядко се намира повече от един дракон в една и съща страна.

След това тръгна да излиза от долината. Започна да се катери със скок, но щом подскочи, видя, че всъщност лети. Съвсем бе забравил за крилете си и за него бе голяма изненада — първата приятна изненада, която получаваше от дълго време. Издигна се високо във въздуха и видя безброй планински върхове, разпръснати под него на лунната светлина. Виждаше залива като сребърна плочка, закотвеният кораб и лагерните огньове, които хвърляха отблясъци в крайбрежната гора. Спусна се към тях с едно движение от голяма височина.

Луси спеше много дълбоко, понеже бе останала да чака завръщането на спасителния отряд с надеждата, че ще носят добри вести за Юстас. Моряците, предвождани от Каспиан, се върнаха много късно и бяха много изморени. Новините бяха обезкуражаващи. Не бяха открили и следа от Юстас. В една долина обаче намериха мъртъв дракон. Опитаха се да не преувеличават опасността и всички взаимно се уверяваха, че няма вероятност наоколо да има други дракони. А онзи, който бе мъртъв в три часа следобед (тогава го бяха намерили), едва ли няколко часа преди това е убивал хора.

— Освен ако не е изял онова човече и е умрял. Юстас би отровил всекиго! — отбеляза Райнс. Но го каза под носа си и никой не го чу.

Но по-късно през нощта Луси я събудиха много тихо и тя видя, че цялата група се е скупчила и разговаря шепнешком.

— Какво има? — попита Луси.

— Всички трябва да сме твърди докрай! — каза Каспиан. — Един дракон току-що излетя над върховете на дърветата и се приземи на брега. Да, боя се, че наистина е между нас и кораба. И стрелите не вършат работа при дракони. А и те изобщо не се страхуват от огън.

— С позволението на Ваше величество… — започна Рипичийп.

— Не, Рипичийп! — отвърна решително кралят. — Ти няма да влизаш в двубой с него. И ако не ми обещаеш, че ще ми се подчиниш, ще наредя да те вържат. Трябва само да го наблюдаваме внимателно и веднага щом съмне, да слезем на брега и да поведем битка с него. Аз ще бъда начело. Крал Едмънд ще бъде от дясната ми страна, а лорд Дриниан от лявата. Няма какво друго да се планира. След няколко часа ще съмне. След час да се раздаде храна и каквото е останало от виното. И нека всичко се върши безшумно.

— Може би ще си отиде — каза Луси.

— Тогава ще бъде още по-лошо — възрази Едмънд, — защото няма да знаем къде е. Ако в стаята има оса, аз искам да мога да я виждам.

Остатъкът от нощта премина бавно и ужасяващо. Когато разпределиха храната, макар да знаеха, че трябва да се хранят, мнозина отказаха поради липса на апетит. Часовете минаваха мъчително, преди да се развидели и птиците да запеят наоколо. Стана по-студено и по-влажно отколкото през нощта.

— Напред, приятели! — повели Каспиан.

Те станаха, всички с мечове в ръце, и образуваха плътна група. Луси бе в средата, а Рипичийп — на рамото й. Беше по-добре, отколкото да седят и да чакат. Всички се почувстваха по-привързани към другарите си от обикновено. Миг по-късно потеглиха напред. Когато стигнаха до края на гората, вече просветляваше. И там, на пясъка, като гигантски гущер или гъвкав крокодил, или като змия с крака лежеше драконът — огромен, страшен и изгърбен.

Щом ги видя, вместо да се изправи и да почне да бълва огън и дим, драконът се отдръпна — може да се каже, че нагази в плитчините на залива.