Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Ако можехме, естествено, най-разумно би било веднага да завием на запад и да тръгнем към Уединените острови. Но ни трябваха единайсет дни, за да стигнем дотук, и то с бурята зад гърба ни. Дори и да задуха източен вятър, може да ни трябва много повече време, за да се върнем. А засега няма и следа от източен вятър — всъщност няма никакъв вятър. Не можем и да гребем, защото ще отнеме още повече време и Каспиан казва, че моряците не могат да гребат с дажба от половин литър вода на ден. Почти съм сигурен, че не е така. Опитах се да обясня как потенето всъщност охлажда тялото, така че на хората ще им трябва по-малко вода, ако работят. Той не обърна никакво внимание на това, както прави винаги, когато не знае какво да отговори. Останалите до един гласуваха да продължим с надеждата, че ще открием земя. Почувствах се длъжен да отбележа, че не знаем дали има земя напред, и се опитах да ги накарам да видят опасността от самозалъгването. Вместо да предложат по-добър план, имаха наглостта да ме попитат какво предлагам аз. Тогава хладнокръвно и спокойно им обясних, че съм бил отвлечен и поведен на това идиотско плаване без мое съгласие, и едва ли е моя работа да изваждам тях от кашата, която са забъркали.

Безветрието продължава. Много малки дажби за вечеря и аз получих най-малко от всички. Каспиан сипва много хитро и си мисли, че не забелязвам! Луси незнайно защо се опита да ме компенсира, като ми предложи част от нейната порция, но този нахален позьор Едмънд не й позволи. Доста горещо слънце. Ужасно съм жаден цяла вечер.

Безветрие и жега. Цял ден се чувствам скапан и съм сигурен, че имам температура. Естествено, не им стига ума да държат термометър на борда.

Ужасен ден! Събудих се през нощта с мисълта, че имам температура и трябва да пийна вода. Всеки лекар би казал същото. Господ знае, че съм последният човек, който ще се опита да измами някого, но изобщо не съм си представял, че дажбите ще важат за болни хора. Всъщност щях да събудя останалите и да ги помоля да ми донесат, но реших, че ще е егоистично от моя страна да прекъсвам съня им. Затова просто станах, взех си чашата и на пръсти излязох от Черната дупка, където спим. Внимавах да не събудя Каспиан или Едмънд, понеже от известно време спят лошо заради жегата и малкото вода. Винаги се опитвам да се съобразявам с другите, без значение дали се държат добре с мен или не…

Успях да вляза в голямата стая, ако изобщо може да се нарече стая, където са пейките за гребците и хранителните запаси. Нещото, в което държат водата, е в края на помещението. Всичко вървеше добре, но преди да успея да си напълня вода в чашата, кой друг да ме хване освен онзи малък шпионин Рипичийп. Опитах се да обясня, че излизам на палубата за глътка свеж въздух, но той ме попита защо нося чаша. Вдигна такъв шум, че събуди целия кораб. Отнесоха се с мен скандално. Аз попитах, както според мен би направил всеки друг, какво е правил Рипичийп посред нощ близо до бъчвата с вода. Той каза, че понеже бил много дребен и не можел да бъде от полза на палубата, пазел водата всяка нощ, за да може поне още един моряк да легне да спи. Ето тук беше тяхната гадна нечестност — повярваха на него. Можете ли да си представите?

Наложи се да се извиня, защото в противен случай опасното зверче щеше да се нахвърли върху ми с шпагата си. Тогава Каспиан показа истинската си същност на жесток тиранин и каза високо, така че всички да чуят, че занапред всеки, открит да „краде“ вода, ще получи „две дузини“ камшици. Не знаех какво значи това, докато Едмънд не ми обясни. Пишело го в онези книги, дето ги четат братовчедите Певънзи.

След тази жалка заплаха Каспиан смени тона и започна да се държи снизходително. Каза, че много му било мъчно за мен и че всички се чувствали също така болни като мен, че е наш дълг да дадем всичко от себе си и пр., и пр. Противен надут позьор. Цял ден не станах от леглото.

Днес подухна слаб вятър, но все още от запад. Изминахме няколко мили на изток с част от платното, прикрепено към така наречената от Дриниан временна мачта — което означава бушприта, изправен и завързан (или закрепен) за остатъка от мачтата. Все още съм ужасно жаден.

Продължаваме да плаваме на изток. Лежа на койката по цял ден и не се виждам с никого освен с Луси, докато онези двама демони не дойдат да си лягат. Луси ми дава по малко от своята дажба вода. Казва, че момичетата не ожаднявали толкова, колкото момчетата. Често съм си мислил същото, но е добре да е по-широко известно по корабите.