Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

— Мисля, че вече се наситихме на губернатори — каза Каспиан и обяви Берн за херцог на Уединените острови.

— Що се отнася до вас, милорд — обърна се той към Гумпас, — опрощавам ви дълга по данъка. Но до утре на обед вие и вашите хора трябва да сте се изнесли от замъка, който сега е резиденция на херцога.

— Слушайте, всичко това е много хубаво — намеси се един от секретарите на Гумпас, — но какво ще стане, ако всички вие, джентълмени, спрете да играете представления, а ние да свършим малко работа. Въпросът пред нас всъщност е…

— Въпросът всъщност е — продължи херцогът — дали вие и остатъкът от тази сган ще си тръгнете покорно, или първо трябва да ви наложим с камшик. Можете да изберете, което предпочитате.

Когато цялата работа се уреди без проблеми, Каспиан заповяда да доведат коне, които в замъка бяха съвсем малко на брой и при това — зле гледани. Заедно с Берн, Дриниан и неколцина други той излезе на кон извън града и се отправи към пазара за роби. Спряха пред ниска дълга сграда близо до пристанището и сцената, която завариха там, приличаше на всяко друго наддаване, тоест бе се събрала многобройна тълпа, а Пъг, застанал на висок подиум, крещеше с дрезгав глас:

— Хайде, господа, номер двайсет и три. Прекрасен селскостопански работник от Теребинтия, подходящ за мините или за галерите. Под двайсет и пет години. Няма нито един развален зъб в устата си. Здрав, мускулест мъж. Съблечи му ризата, Таке, и нека господата разгледат. Ето това се викат мускули! Погледнете този гръден кош! Десет полумесеца от господина в ъгъла. Сигурно се шегувате, господине. Петнайсет! Осемнайсет! За номер двайсет и три се дават осемнайсет полумесеца! Някой ще качи ли над осемнайсет? Двайсет и един. Благодаря ви, господине! Двайсет и един се дават…

Но Пъг спря и челюстта му увисна като видя облечените в броня воини, които спряха до самия подиум.

— Всички на колене пред краля на Нарния! — викна херцогът.

Тълпата чу подрънкването на оръжия и тропота на конете отпред, а на повечето им бяха известни слуховете за пристигането на кораба и за събитията в замъка. По-голямата част се подчиниха. Онези, които не коленичиха, бяха придърпани от съседите си. Някои извикаха „Ура!“.

— Животът ти е обречен, Пъг, заради това, че вчера посегна на кралската особа — каза Каспиан. — Но невежеството ти те извинява. Преди четвърт час търговията с роби в нашите владения беше забранена. Обявявам всеки роб на този пазар за свободен.

Той вдигна ръка да спре ликуването на робите и продължи:

— Къде са моите приятели?

— Миличкото момиченце и приятният млад джентълмен? — рече Пъг с мазна усмивка. — Ами те бяха грабнати веднага…

— Тук сме, тук сме, Каспиан — извикаха в един глас Луси и Едмънд, а Рипичийп изписука:

— На вашите услуги, сир!

Те бяха продадени, но купувачите им бяха останали да наддават за други роби и още не ги бяха отвели. Тълпата се раздели, за да пропусне тримата, което бе последвано от бурно стискане на ръце и поздрави между тях и Каспиан. Двама търговци от Калормен се приближиха веднага. Калорменците имат тъмна кожа и дълги бради. Носят надиплени дрехи и оранжеви тюрбани, а иначе са мъдър, богат, вежлив, жесток и древен народ. Поклониха се най-учтиво на Каспиан и му отправиха дълги комплименти като „фонтаните на благоденствието да напояват градините на разсъдливостта и добродетелта“ и други подобни. Но, разбира се, това, което желаеха, беше да си получат обратно парите.

— Това е справедливо искане, господа — рече Каспиан. — Всеки, който е купил роб днес, трябва да си получи обратно парите. Пъг, изваждай събраното до последния миним (един миним е една четирийста част от полумесеца).

— Да не би Ваше величество да иска да ме докара до просешка тояга? — жално изви Пъг.

— Ти цял живот си живял от нещастието на хората и ако наистина си докаран до просешка тояга, по-добре да си просяк, отколкото роб. Но къде е другият ми приятел?

— А, той ли? — проточи Пъг. — Него можеш да си го вземеш и благодарим. Радвам се да се отърва от него. Никога през дългите си дни не съм виждал такова нещо на пазара. Накрая го оцених на пет полумесеца и дори тогава никой не го искаше. Пратих го заедно с още няколко екземпляра в безплатната зона и пак никой не го искаше. Не желая да го виждам. Таке, изкарай Намусеното.

И така се появи Юстас, който наистина изглеждаше намусен, защото колкото и да не иска човек да го продават като роб, навярно е още по-обидно да бъдеш обявен за момче за всичко, което никой не иска да купи. Той се приближи до Каспиан и каза: