Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Каспиан кимна на Берн и се отдръпна встрани. Берн и Дриниан пристъпиха напред и всеки сграбчи по един край на масата. Вдигнаха я и я метнаха в другия ъгъл на залата, където тя се прекатури и разсипа водопад от писма, досиета, мастилници, писалки, восък за печати и документи. След това, не грубо, но здраво, сякаш ръцете им бяха стоманени клещи, те вдигнаха Гумпас от стола му и го сложиха на около метър разстояние с лице към краля. Каспиан веднага седна на стола и положи голия си меч върху коленете.

— Милорд — почна той, без да откъсва погледа си от Гумпас, — вие не ни посрещнахте съвсем според очакванията. Аз съм кралят на Нарния.

— Не се споменаваше в кореспонденцията — каза губернаторът. — Нито в протоколите. Не сме били уведомени за такова нещо. Нищо не е по правилата. За мен ще бъде удоволствие да разгледам подадените молби…

— Ние дойдохме да проверим как Ваше превъзходителство изпълнява задълженията си — продължи Каспиан. — Има две конкретни точки, за които изискваме обяснение. Първо, никъде не е отбелязано тези острови да са плащали дан на короната на Нарния от близо сто и петдесет години.

— Този въпрос трябва да се повдигне на съвета следващия месец — каза Гумпас. — Ако някой иска да отправи искане да се създаде комисия за разследване на случая, която да докладва относно финансовата история на тези острови, това може да стане на първото събрание догодина и тогава…

— Също така, откривам ясно формулирано в нашите закони, че ако не е била плащана дан, целият дълг следва да се поеме от губернатора на Уединените острови от собствената му кесия.

При това Гумпас взе да слуша особено внимателно.

— А, за това не може да става и дума — поде той. — Това е икономически невъзможно… ъ-ъ… Ваше величество сигурно се шегува.

Вътрешно се чудеше дали има някакъв начин да се отърве от тези нежелани гости. Ако знаеше, че Каспиан има само един кораб и екипажът му го следваше, щеше да отговори любезно за момента с надеждата да ги залови и да ги убие през нощта. Но Гумпас беше видял военен кораб да плава през пролива предния ден и да сигнализира, както предположи, на ескадрата си. Тогава не знаеше, че това е кралският кораб, защото вятърът беше твърде слаб, за да развее флага и да проличи златният лъв, и трябваше да изчака последвалите събития. Сега си мислеше, че Каспиан има цяла флота в Бернстед. На Гумпас никога не би му минало през ум, че някой може да влезе в Малкия пристан и да завземе островите с по-малко от петдесет души. Още повече изобщо не би си и помислил да стори нещо подобно.

— Второ — продължи Каспиан, — искам да знам защо сте позволили тук да се разрасне тази презряна и нечовешка търговия с роби, противно на дребния обичай и практика в нашите владения.

— Необходимо, неизбежно — измърмори Негово превъзходителство. — Важна част от икономическото развитие на островите, уверявам ви. От това зависи сегашното ни икономическо благосъстояние.

— Каква нужда имате от роби?

— За износ, Ваше величество. Продаваме ги предимно в Калормен, но имаме и други пазари. Ние сме оживен търговски център.

— С други думи — рече Каспиан — вие нямате нужда от тях. Кажете ми каква цел изпълняват, освен да пълнят джобовете на такива като Пъг?

— Крехката възраст на Ваше величество — отговори Гумпас с нещо, което бе предназначено да мине за бащинска усмивка — едва ли му дава възможност да разбира въпросния икономически проблем. Аз имам статистика, графики, имам…

— Колкото и да е крехка възрастта ми — отсече Каспиан, — смятам, че разбирам търговията с роби отвътре толкова добре, колкото и Ваше превъзходителство. И не виждам тя да носи на островите месо, хляб, бира или вино, нито пък дървесина, нито зеле, книги, музикални инструменти или коне и доспехи — въобще нещо, което си струва да се притежава, но независимо дали е така или не, искам да бъде спряна.

— Но това означава да се върнат стрелките на часовника назад — задъха се губернаторът. — Нима нямате представа от прогрес, от развитие?

— Виждал съм и двете в яйцето — каза Каспиан. — В Нарния го наричаме вмирисване. Тази търговия трябва да спре.

— Не мога да поема отговорността за такава мярка — възрази Гумпас.

— Добре тогава — отговори Каспиан. — Ние ви освобождаваме от длъжността. Милорд Берн, елате тук.

Преди Гумпас да разбере напълно какво става, Берн коленичи, сложи ръцете си между ръцете на краля и се закле да управлява Уединените острови в съответствие със старите обичаи, права, практика и закони на Нарния.