Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

И щом Каспиан стъпи на сушата, тълпата избухна във викове „Ура!“ и „Нарния! Нарния! Да живее кралят!“. В този миг (това също ставаше благодарение на вестоносеца на Берн) от различни части на града зазвъняха камбани. Тогава Каспиан заповяда да се развее знамето му и тръбата да засвири. Всичките му воини изтеглиха мечовете си и лицата им добиха радостно-сериозен вид. Така замаршируваха по улицата, че тя се разтресе, а доспехите им грееха в слънчевото утро и никой не можеше да ги гледа, без да мигне.

Отначало викаха единствено предупредените от Берновия вестоносец — те знаеха какво става и желаеха то да стане. Но после към тях се присъединиха всички деца, защото обичаха шествията, а не бяха виждали много такива. После се присъединиха учениците, защото също обичаха шествията и мислеха, че колкото повече шумотевица и безпорядък има, толкова по-вероятно е този ден да нямат занятия. След това старите жени показаха главите си през прозорците и вратите и започнаха да бърборят и да викат, защото това беше крал, а може ли един губернатор да се сравни с краля? По същата причина се присъединиха и всички млади жени, а и защото Каспиан, Дриниан и останалите бяха много красиви. След това бе ред на младите мъже, които дойдоха да видят какво гледат младите жени. И така, докато Каспиан стигна до вратите на замъка, почти целият град се бе включил във викането, а Гумпас също чу шума, но не изостави любимите си сметки, формуляри, правила и наредби.

Пред вратата на замъка тръбачът на Каспиан подаде нов сигнал и извика:

— Отворете на краля на Нарния, дошъл да навести своя верен и любим служител, губернатора на Уединените острови!

През онези времена всичко на острова се вършеше немарливо и отпуснато. Отвори се само една странична вратичка. Показа се рошаво същество с мръсна стара шапка на главата вместо шлем, което държеше стара ръждясала пика. Той примигна срещу искрящите доспехи на воините пред себе си.

— Неможте… вия… възходио… — промърмори той (което сигурно означаваше „Не можете да видите Негово превъзходителство“). — Никакви срещи без предварителна уговорка освен между девет и десет вечерта всяка втора събота в месеца!

— Отвори пред Нарния, куче! — прогърмя лорд Берн и му нанесе такъв удар с металната ръкавица на ръката си, че шапката отлетя от главата на пазача.

— Ъ? Какво става? — започна мъжът, но никой не му обърна внимание.

Двама от хората на Каспиан пристъпиха през вратата и след известни трудности с резета и лостове (защото всичко бе ръждясало) успяха да отворят широко двете крила на портата. Тогава кралят и свитата му се отправиха към вътрешния двор. Там се мотаеха няколко стражи на губернатора, а няколко други (които предимно си бършеха устите) запристигаха със залитане от различни вратички. Макар че доспехите им бяха в отчайващо състояние, бяха бойци, които биха влезли в битка, ако някой ги поведеше или ако знаеха какво става; така че това беше опасният момент. Каспиан не им остави време за мислене.

— Къде е капитанът? — попита той.

— Ами, горе-долу аз съм, ако мога така да се изразя — каза един отпуснат, доста изнежен на вид младеж, който не носеше никакви доспехи.

— Нашето желание — започна Каспиан — е нашата кралска визита в нашето владение на Уединените острови да бъде, ако е възможно, повод за радост, а не за страх у верните ни поданици. Ако не беше така, аз бих могъл да кажа нещо относно състоянието на въоръжението на вашите хора. При това положение обаче вие сте опростени. Заповядайте да отворят бъчва вино, за да пият хората ви за наше здраве. Но утре искам да ги видя тук, в този двор, във вид на войници, а не на вагабонти. Изпълнете това под страх от крайното ни неудоволствие.

Капитанът зяпна, но Берн веднага извика:

— Три пъти ура за краля!

Войниците, които бяха разбрали за бъчвата вино, макар и да не бяха разбрали нищо друго, се включиха.

След това Каспиан нареди по-голямата част от хората му да останат в двора. Той заедно с Берн, Дриниан и четирима други влезе в залата.

Зад една маса в далечния край, заобиколен от многобройни секретари, седеше Негово превъзходителство губернаторът на Уединените острови. Гумпас имаше недоволен вид и коса, която някога е била червена, а сега — почти сива. Той вдигна поглед при влизането на непознатите, после се наведе към бумагите и механично произнесе:

— Никакви срещи без предварителна уговорка освен между девет и десет вечерта всяка втора събота!